ДЕМОКРАТ

Сергей Румянцев

ДЕМОКРАТ

С лозунга свой: „За Вас, след Вас, под Вас”
облизваше краката Фердинанду:
по негов кеф той идваше на власт
и слизаше по негова команда.

Лакей пред чужденци, пред царя - подлизурка,
напомня той влечуго безгръбначно.
Юначен е, че през войната костенурки
и създърма изнасяше „юначно”…

народна кръв да лей научи се във Русе,
а при Владая сплете си венец,
кат най-голям убиец и подлец,
що къща не една затвори и покруси.

Зарад пари той поданство менява,
зарад пари продава своя брат -
това е то заслужената слава
на нашия продажник демократ.


НАРОДНЯК

Главата му - глава на кон,
сърцето му - сърце на заяк,
със врат дебел като на слон,
той с кръв се храни като паяк;
кат паяка е кръвопиец
и подъл като византиец.

Роден е само за измама,
кат бухала живее в мрак:
народно нищо в него няма,
а се нарича народняк.


ИЗ „КОНСПИРАТИВНИ ПЕСНИ”

                          по Яворов

Ден денувам - дирен от жанадари,
нощ нощувам у верни другари.
Няма правда, ни законност,
     закон да ме брани
     от черни душмани…

Леле, Русев -
     герой Доброполски,
море гуми
     и камшици волски!

Хляб купувам - хляба 20 лева,
а продавам житото два лева…
Бог високо, цар далеко:
     кой да ни изцери
     от зли кожодери?

Леле, Буров -
     бедняк народняшки,
море сделки
     с Петрович орташки.

Денем ходя - вредом се озъртам,
нощем бродя - нийде мене свърта…
Нямам мира, нито въздух;
     свободно да дишам,
     стихове да пиша…

Леле, Русев,
     ти дух нечестиви,
море твойте
     мръсни детективи!

март 1925


МАЛКА ПРИКАЗКА ЗА ГОЛЯМ ЧОВЕК

Той някога бе бирник в Анхиало,
след туй го взеха лаладжия в „Мир”
и оттогаз кат празно кречетало
до втръсване той дрънка без запир.

Щом нещичко му някъде загложде,
ще закрещи кат същий глашатай:
ту някому цървулите ще гложде,
ту някого кат куче ще залай.

И винаги бъбрица безобразна,
той все крещи, все плеще, все шуми
и с тоя шум напомня бъчва празна,
която се търкаля и гърми.

Такъв е той, нещастно кречетало,
пръв „патриот”и „честен” народнялк:
… той някога бе бирник в Анхиало,
а днес е лаладжия и… дурак.