Сергей Румянцев

ГЪРМИШ И ЖИГОСВАШ!

На народния трибун Петко Д. Петков,
убит на 14 юни 1924 година

Аз видех те паднал, пронизан с куршуми,
във своите алени кърви залян,
и плаках за тебе безмълвно, без думи,
от горест безумна по тебе пиян!

И днес пак те гледам - лежиш, не поглеждаш,
ни думи, ни поглед не хвърляш към нас,
а мйка ти плаче до теб без надежда -
и ние до нея ридаем без глас!

И още не вярвам, че ти си убит,
и сякаш че още ти слушам словата,
с които зовеше ни смело в борбата,
ти - радост селяшка и гордост, и щит!

И още аз слушам как в пламенен порив
гласът ти гърмеше кат буря: „Напред!”
И ти ни чертаеш все нови простори
и смело кръстосваш селата навред!

И още те виждам, превърнат на пламък,
ти ризи размахваш, червени от кръв,
проклинаш вразите - и, твърд като камък,
гърмиш и жигосваш единствен и пръв!

Но ето, студена до ужас, разлистена
кат някаква книга, която през сълзи чета -
пред мен се възправя жестоката истина,
че ти ни тъй рано оставяш в света!

Ти падна в двубоя на новия свят и на стария,
убиха те подло народни селяшки врази,
но знай, че работна селяшка България
за теб ще пролива горчиви сирашки сълзи!

И знай, че смъртта ти и твойте завети,
които написа ти с твоята кръв,
нам стяг ще ни бъдат в борба с враговете,
под който ще тръгнем на бунт и на кръв!

15.04.1924

***

Ал. Димитрову

Дух мощен, трезвен и спокоен,
сърце препълнено с любов,
с достойните борец достоен
и в боя беззаветен войн -
това бе Димитров!

Другари, шапките снемете
в тоя болно-скръбен миг,
молитва тиха промълветe
и в няма скръб се поклонете
пред тоя дух велик!

Склонете взор пред паметта му,
че той бе наший Леонид:
безстрашен, светъл като знаме
и ненадвиван - той бе само
от черна смърт надвит.

И нека неговото име
да бъде бойния ни стяг,
врагу додето отмъстиме -
додето мрака победиме
и стигнем светъл бряг!