НА ФАРИСЕИТЕ
НА ФАРИСЕИТЕ
От “Пряпорец”, брой 192
Разбираме ви дерта, демократи,
и по властта тъгата ви велика:
народа с ритник ви в боклука прати,
а няма Фердинанд да ви повика!
И вий скърбите – юдинска порода –
вий плачете за миналото свидно,
и над народа плачехте ехидно:
когато, властни, грабехте, народа.
Но ний – разбрали вашата преструвка
и фалставските сълзи непрестанни –
изпращаме ви нашата заплювка
и ритника на вси “булгаристани”.
ДЕМОКРАТ
На Чапрашиков Аероплански
Демократът чест не знае,
нито съвест, нито срам,
много, много се не мае –
трупа банки тук и там.
Той гешефтите обича
и настане ли война,
всичкия тютюн завлича
в чужда някоя страна.
След тез подвизи безстрашни,
щом напусна го властта,
колко яд и грижи страшни
член четвърти завеща!
Всеки плахо се прекланя,
а бай Крумчо за към Рим
с много злато в аероплана
отлетява яко дим…
Демократът срам не знае,
нито род, ни роден край,
много, много се не мае –
бяга в странство и нехай.
ЕЛЕГИЯ
Декламира Фаденхехт
Помниш ли, помниш ли прежната власт,
прежната власт със големи печалби?
Ах, не проблясвайте дето съм аз,
спомени розови в днешните жалби,
в Шумен в затвора затворник съм аз,
розови спомени в днешните жалби,
моята грешка е в прежната власт,
моята казън са тия печалби.
Помниш ли, помниш ли в прежната власт –
орден от кайзера, почест, печалби?
Ах, не събуждайте милия глас –
глас Фердинандов – сред тия ми жалби,
в мрачен затвор съм заключеник аз,
спомени минали в днешните жалби,
сън е била, сън е била милата власт,
сън са били мойте големи печалби.
