Георги Братанов

Георги Братанов, български писател, е роден на 17.03.1944 г. в Ямбол. Остава сирак на дванадесет години. Израства като син на Ямболския пехотен полк. Завършва средно образование в Ямбол и журналистика в СУ “Климент Охридски”. През 1962 г. отпечатва първите си поетични творби във в. “Народен другар” – Ямбол. Работи като журналист и редактор във в. “Народен другар”, кореспондент на в. “Народна младеж” /1964 – 1969/, на програмите “Хоризонт” /1971/ и “Христо Ботев” /1973 -1974/, председател е на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол /1975 – 1986/, уредник в дома музей “Васил Карагьозов” /1985 – 1990/, главен редактор на сп. “Зари”, орган на Съюза на слепите в България /1990 – 2000/. На 7 юли 1977 г. завинаги загубва зрението си. Член на СБП от 1984 г. Носител на националните литературни награди “Яворов в Поморие” /1978/ и “Васил Карагьозов” /1984//, на орден “Кирил и Методий” /1979/ и наградата “Златен герб” на Ямбол /1994/. Автор на тридесет книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и книги за деца. Съредактор /заедно с поета Красимир Георгиев/ на балканския литературен алманах “Висока светлина” /1994 – 2000/. Един от съставителите на албума “Желю в карикатури” /1993/. Книги: “Ще ви потрябвам” /1977/; “Молитва към човека” /1983/; “Нощни светове” /1988/; “Превъзмогване” /1988/; “Баладични часове” /1989/; “Мираж” /1991/; “Хипноза. Поеми ” /1991/; “Ключ за горната земя” /1992/; “Топъл дъжд” /1992/; “Изтича времето” /1994/; “Върхът на дъното” /1995, поема/; “Доминанти” /1998, книга за слепи български композитори и музиканти/; “Осветени пространства” /1998, книга за слепи български интелектуалци /; “Нежна революция” /1998, роман/; “Неравноделен живот” /1999, спомени/; “Зъбер” /1999/, “Кабиле спи” /2000, поема/, “Таверна “Демократики” /2000, роман/, “Пластове” /2000, поема/; “Заключен сред безкрая. Поеми” /2001/; “Кафене “Балкански рай” /2001, фейлетони/; “Кон за кокошка” /2002/; “Вселената на есенния миг” /2002/; “Чуждо време” /2002/; “Врата към небето” /2003, пиеси/ и др. Умира внезапно от инфаркт в родния си град на 5 май 2000 г. През 2000 г. Съюзът на слепите в България учредява ежегодна награда за поезия и проза “Георги Братанов”, чието удостояване се извършва съвместно със СБП. Младежкият дом в родния град на поета носи неговото име от 2002 г.
Стихове на Братанов са превеждани на руски, английски, испански, френски и финландски език. Важен принос в изучаването на творческото наследство на Георги Братанов са книгите “Георги Братанов – син на светлината” от съпругата и сина на поета Руска и Никола /сборник с рецензии /, и “От бездната на мрака до звездите” от Илия Джурелов.


Публикации:


Поезия:

ОТГОВОР/ брой 3 ноември 2008

КОСАЧ/ брой 26 декември 2011

С МРАК И ОГЪН СЪЩЕСТВУВА НЕБЕТО…/ брой 58 януари 2014

МРАМОР/ брой 59 февруари 2014

ИЗ „ЩЕ ВИ ПОТРЯБВАМ” (1974)/ брой 97 юли 2017


Литература за деца:

ГОЛЯМ ЮНАК/ брой 39 април 2012


Критика за Георги Братанов:

ДВАНАДЕСЕТИЯТ ЧАС НА СКИТНИКЪТ ВСЕЛЕНЕН ИЛИ ГЕОРГИ БРАТАНОВ - СИН НА СВЕТЛИНАТА/ автор: Димитрина Бояджиева/ брой 50 април 2013


За Георги Братанов:

СПОМЕН ЗА ГЕОРГИ БРАТАНОВ/ автор: Красимир Георгиев/ брой 14 ноември 2009

БЕЛЯЗАН ОТ ДАРБАТА/ автор: Атанас Теодоров/ брой 68 декември 2014

ПОЧИВКАТА ЩЕ БЪДЕ ТАМ, ПРИ ЗЪБЕРА/ автор: Христо Черняев/ брой 117 май 2019