Георги Братанов

ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД

Град -
слънчогледова нива
с каменни пити.
Зърната им строго нанизани
в дрезгавината тъмнеят.
Тънка ивица ден
бяла кърпа над нивите люшва.
Нейде хлопва врата.
Някой с бързи стъпки излиза.
Въздухът се огъва край него.
И питите се огъват,
предусетили
слънцето, цъфнало
между хълма и птицата ранна.

СПОМЕН

Много рано си отиде баща ми
и остана неразбран от хората,
навярно и от мене неразбран.
Беше строг,
крещеше високо,
обиждаше тъй,
че от думите му капеше кръв.
И работеше,
работеше, както се казва, със стръв.
А беше беден,
никога не ми удари плесник,
свиреше тъжно с кавала
и ходеше тайно
на гроба на мама.

***

на Руска

Какво ще сме след осем хиляди години?
Прашинки някакви на дъното
сред пясъците сиви.
А над нас ще бяга
бързотечно пак реката на живота
и никога през ум не ще й мине,
че ние съществуваме под нея.
Какво от туй, че толкова сме страдали
от щастие, от ревност и раздели!
Какво от туй, че любовта ни беше болка!
Прашинки някакви на дъното
след осем хиляди години.
И все пак
вярвам аз, че и тогава
на хората ще бъде нужно злато.
И може би по най-модерен начин
сред пясъците сиви
ще търсят точно нас -
любовта ни ако е успяла
в прашинки златни да ни прероди.

ВТОРИ ЮНИ

Пак дъжд вали на втори юни…
А цяла вечност не валя.
Горят дъждовните куршуми,
благословени
от стебла,
от корени,
от пръст горчива,
очаквала дъжда голям
с надежда земно търпелива
и с плод в горещата си длан.
Възкръсват братските могили
и хората разказват пак,
че дъжд внезапен завали ли -
това е стародавен знак -
най-скъп човек ни е напуснал,
дори небето го боли.
Не помня аз на втори юни
внезапен дъжд да не вали.