Георги Братанов

МРАМОР

               На Стоян Дичев

Не мисли за мен,
за камъка!
И за длетото не мисли!
Мисли за себе си,
за раната,
която в теб боли!
Мисли,
че си един единствен миг
от лоното на вечността,
че твоят земен път
е само вик
за лъч,
безсмъртие
и красота!
Несправедливо е.
Ти ще умреш.
И аз ще съм ти памет.
Какво от себе си
ще ми дадеш,
за да не бъда
камък?

КАРТИНАТА

Щастливи бяха тези дни
и нощи.
Подобно плод от ветрове
и от слани спасен
в прегръдката на слънчева овошка
узряваше
една картина в мен.
Не бързах този път.
Аз исках дълго,
бавно
да я отгледам тих
и търпелив
преди да взема четката,
с която
ще я откъсна от душата си
щастлив.

ХУДОЖНИК

          На Павел Бакалов

В сърцето ми бе светло.
Аз ликувах
от болка,
от възторг,
от страст обзет
и като влюбен юноша рисувах
най-истинския свой автопортрет.
Но изведнъж ме сепна остро чувство
със своето студено острие -
не е ли късно вече за изкуство,
човек отдавна юноша не е?
Със строга мисъл,
с точно дело иска
той всичко в този свят да разреши,
забравил сякаш,
че го дебне риска
с робот сърцето си да продължи.
Но аз ще го спася.
Ще го докосна
с вълшебната си четка
и тогаз
ще тръгне той след нея,
омагьосан
от болка,
от възторг,
от страст.
И всичко ще е пак тревожно,
сложно,
ала човек с палитра от сърце
ще претвори света
като художник
в най-истинския свой автопортрет.

ЗЛАТНАТА КАМБАНА

               На Коста Стоянов

Това не е картината,
която
с душата си аз бях видял.
Това е копие отнякъде познато,
но не - оригинал.
Оригиналът в мен,
дълбоко в мен остана.
Ръката не успя
да нарисува златната камбана,
която в мен самия пя.
Там бяха други багрите,
чертите.
И друга песента,
която чух.
Звънеше тя,
като на празник,
на Великден
за моя възвисен,
пречистен дух.

АТЕЛИЕ

Картините,
картините ги няма!
Ателието -
моят честен храм,
прилича на открита,
бяла рана,
в която влизам отмалял
и сам.
А аз за тях живях,
за тях изтръгвах
от себе си
лъча на всеки щрих.
Душата си
като платно разпъвах
върху олтара на статива сив.
Картините,
картините ги няма!
Изпратих ги в една изложба сам.
Сега
като открита,
бяла рана
е моята душа и моят храм.
И само звездно то небе наднича
в очите на човек усамотен -
на графика забравена прилича
в олтара на прозореца
пред мен.

1983