ОТГОВОР
ОТГОВОР
Такива чудесни череши
за пръв път при тебе видях,
в зелените клони гореше
слънчев следобеден смях.
В някаква странна илюзия
сякаш попаднах пленен,
музика, алена музика
шумеше, звънеше край мен.
Рояк от звънчета червени
в очите ми още кръжи.
Ти стоеше замислен до мене.
- Гният! – рече. – Защо ли, кажи!
Защо ли!?
Но аз за череши
не зная ни болест, ни цяр.
Видях –
на вратата висеше
един тежък, сърдит катинар.
НОКТЮРНО
Над хълмовете топли,
над щурците,
над мириса от летен сенокос
узряват
като изповед звездите
на тази знойна августовска нощ.
Тя бавно слиза в мен,
тя с мен се слива
и в нейния набъбнал зодиак
духът ми своя зодиак открива –
безсънна лира
сред безмълвен мрак.
ПИРОВА ПОБЕДА
Вселената ни гледа и се чуди.
С протегнати към нас ръце
тя чака лятото
на земния ни път да я повика,
тя чака одата на радостта
да разцъфти
и да завърже щастие.
А ние треперим,
подсмърчаме,
молим,
злословим,
препъваме,
хапем,
убиваме.
За какво?
За кого?
За този тъй кратък
като дъх на глухарче
живот?!
