Илия Еврев

Д-р Илия Тодоров Еврев е роден в 1905 г. в с. Радювене, Ловчанско, където получава начално и прогимназиално образование. Гимназиалното си образование получава в педагогическото училище в гр. Ловеч. В последния клас на гимназията през 1925 г. е изключен заради организиране на марксически кръжоци и пропагандиране на социалистически идеи. Принуден е да завърши гимназията като частен ученик. Успява да замине в странство и учи медицина в Нанси, Монпелие и Женева, където завършва през 1932 г. През това време публикува материали за режима на Ал. Цанков в България във френския в-к “L` Umanite”, сътрудничи и в в-к “Студентска трибуна”. Членува в студентското антифашистко дружество “Нарстуд”, на което е и председател две години. В Женева защищава докторска теза на тема “Абортът от социална и юридическа гледна точка”. През 1932 г. се завръща в България и стажува в болницата в гр. Ловеч. От 1933 г. е назначен като участъков лекар в далечното с. Върбица, Преславско. Тук наред с лекарската си практика той се интересува живо от богатата история и традициите на Герловския край и от властването на върбишките султани Гераите, с чиито наследници, които живеят във Върбица, той поддържа приятелски контакти. По това време сътрудничи и публикува в списание “Хигиенен преглед” и във вестниците “Мир” и “Заря”, където се появяват негови материали за Герловото, за с. Медвен и Захари Стоянов, за Турко Василаки. Тук събира много материали, спомени и записки. Впечатлен силно от Герловския край, по-късно той се връща постоянно към своите ранни спомени и преживявания там и пише своите “Герловски легенди и разкази”. През 1938 г. доразвива своята докторска теза и издава книгата “Абортът и неговото влияние върху раждаемостта и прираста на населението”, която е посрещната с много много добри отзиви в страната и чужбина. От 1938 г. вече е на работа в Ловчанската болница, където по-късно е заведущ на отделение по вътрешни болести. В Ловеч д-р Илия Еврев развива активна професионална лекарска и обществена дейност, в която застъпва леви убеждения. Участва в учредяването на Българо-съветското дружество в Ловеч. Поддържа контакти с нелегални комунистически дейци и подпомага тяхната дейност. В ловешката болница успява да спаси живота на изтезавания виден деятел на комунистическото движение в ловешко Цачо Сяров. През 1944-1945г. взема участие в Отечествената война като началник отделение във военно полева болница. През 1953 г. Илия Еврев е изключен от комунистическата партия за “буржоазни прояви”, от партията по това време е изключен и Цачо Сяров. Д-р Илия Еврев е уволнен от ловешката болница и постъпва на работа в болницата в с. Угърчин, а по-късно в гр. Троян. В Троян той продължава упорито своите литературни и исторически занимания. Там поддържа отлични приятелски и творчески контакти с писателя и драматурга Димитър Гемиджийски. През периода 1956 - 1962 г. Илия Еврев има много добри лични контакти и интересна кореспонденция с литературния критик Владимир Василев. От 1962 г. Д-р Илия Еврев се завръща в Ловеч, където и след пенсионирането си през 1963 г. продължава активната си работа по проучване историята на Вътрешния Централен Революционен Комитет и дейността на Васил Левски, което е започнал още от ученическите си години. Занимава се усилено и с краеведческа дейност в Ловешкия край, събира материали и създава архивни фондове в ловешкия окръжен архив, пише статии в местния печат, участва в дейността на литературния кръжок в града, пише разкази и легенди. За своята многостранна дейност в областта на културата е награден с орден “Кирил и Методий”. Умира през 1986 г. в гр. Ловеч. Илия Еврев още от ученическите си години проявява интерес към историята на Вътрешния централен революционен комитет в Ловеч и на причините и факторите, довели до залавянето на Васил Левски. По-късно и чак до края на живота си той непрекъснато и активно проучва и изследва този въпрос. Изучава литературните източници по въпроса и наличните архивни материали и писмени документи. След продължителна работа в свободното от лекарските си задължения време, главно през нощите, д-р Илия Еврев подготвя обемист труд “По въпроса за залавянето на Апостола на свободата Васил Левски”. В този труд той доказва документално, че председател на комитета в Ловеч е бил Марин поп Луканов, а не поп Кръстьо, както е официално прието от историците по това време. Освен това застъпва становището, че залавянето на Апостола не се дължи на предателство от страна на поп Кръстьо. Трудът му за залавянето на Апостола на свободата остава непубликуван и непознат за широкия кръг читатели чак до 2003 г. след смъртта му, когато е отпечатан в книгата “Въпросът за залавянето на Апостола на свободата Васил Левски”. В дългогодишната си работа по изследване на дейността на Ловчанския комитет и залавянето на Васил Левски Илия Еврев преживява много огорчения най-вече поради несправедливото задържане и непубликуване на неговите проучвания. Но той твърдо вярва в правотата на своята теза и я изказва пред всеки интересуващ се и при всяка предоставена му възможност, ако не да публикува, то поне да говори на събирания, обсъждания, чествувания и в най - обикновен разговор с различни събеседници.


Публикации:


Проза:

МОСТЪТ НА НЕСБЪДНАТАТА ЛЮБОВ/ брой 120 септември 2019

ГНЕЗДОТО НА ГЕРАИТЕ/ брой 122 ноември 2019

ДЯДОВАТА СЛАВЧОВА ВОДЕНИЦА/ брой 122 ноември 2019

ГАЙДА ТАШИ/ брой 123 декември 2019

ЗАПУСТЯЛАТА КЪШЛА/ брой 124 януари 2020