СУЛТАНСКОТО КАФЕ

Илия Еврев

Назначил султанът нов паша в Шумен. Бил млад, строен и хубав, ала неопитен. Като минали тържествата по неговото посрещане, обиколил пашата вилаета си - искал да проучи нуждите на народа, да се запознае с местните управници, които му били подчинени, и с първенците по градове и села.

Посетил Ески Джумая, Ески Стамболук, Осман Пазар, посетил и по-големите села, обиколил и прочутото Герлово.

Навред го посрещали радушно, навред големците му се кланяли до земи и му разправяли все хубави неща за своите нахии. Народът бил доволен от управлението, най-много бил доволен от новия паша, когото всички хвалели и величаели.

Имал желание пашата да направи своя вилает първи в царството на падишаха и да заслужи неговата похвала и награда. А искал и да се запомни името му и започнал да строи пътища и мостове. И наистина в продължение на една година били издигнати много мостове и били построени нови и хубави пътища във вилаета му.

Като изтекла годината, отново тръгнал на обиколка из целия вилает, за да види какво е направено и да чуе как посреща неговото управление народът.

В което и селище да се отбиел, управниците го посрещали сега още по-радушно и с още по-големи похвали и благодарности, задето е построил пътища и мостове.

Повярвал той на хвалебствията на своите подчинени, зарадвал се, че ще увековечи името си и продължавал обиколката си.

На път за село Върбица, дето отивал да гостува на прочутия султан Герай Девлет, пашата се отбил в Ески Стамболук (днешен Преслав), дето разговарял с аянина Юмер.

- Народът не е доволен, паша ефенди, от твоето управление - отговорил аянинът на зададения му от пашата въпрос.

- Защо? - изненадал се пашата, почувствувал се обиден от думите на аянина.

- Тази година берекетът бе слаб, хората не могат да се изхранят от труда си.

- Какво съм крив аз за лошия берекет? - казал сърдито пашата.

- Не си виновен, паша ефенди, ала от безплатните ангарии за строежа на пътища и мостове никому не остана време да се грижи за семейството си и да изкара нещо за своята прехрана. Затова народът е недоволен.

- Само ти в целия вилает говориш така - рекъл пашата и продължил пътя си, без да се сбогува с аянина.

През целия път до Върбица пашата мислел все за това и се заканвал в себе си да накаже този твърдоглав аянин, който си бе позволил да каже направо, че народът не е доволен от неговото управление.

Та нали навред го посрещаха по царски, хвалеха делото му и го превъзнасяха? Не, не можеше да прости тази дързост на аянина.

Още не забравил нанесената му обида и сърдит, той пристигнал във Върбица и отседнал в султанския сарай, дето бил посрещнат както му прилича.

Султанът Герай Девлет бил прочут по своята мъдрост и се славел с ума си по цялото Герлово. От него искали съвет и големци, и управници, и прости хора от народа. Никого не връщал.

Седнали султанът и пашата на големия кьошк, издаден навън от стените на сарая, да пият кафе и да се наслаждават на гледката, която се откривала пред очите им - венец от планини, потънали в зеленина.

Разговаряли двамата дълго време, но султанът забелязал, че пашата е нещо неразположен и го запитал какво му е. Тогава пашата му разказал за разговора си с аянина в Преслав и го запитал какво ще го посъветва.

Замислил се султанът, усмихнал се едва забележимо и казал:

- Вместо да ти дам съвет, искам да ти разправя една приказка, паша ефенди, а ти, като я чуеш, сам ще решиш как да постъпиш.

Погледнал го заинтригуван пашата и отговорил:

- Говори, искам да чуя тази приказка.

И султанът му я разказал:

Покачил се на престола млад и умен султан. Като престолонаследник бил недоволен от законите и управлението на баща си и още тогава замислил да промени законите, за да подобри положението на народа.

Щом се възцарил, създал нови закони, наредил да бъдат въведени в цялата страна и да се отменят старите закони, по които до тогава се управлявало царството. Изминало време и младият и умен султан решил да провери как се прилагат неговите закони и какви са резултатите от тях.

По негова заповед великият везир свикал всички паши от цялата страна да докладват как посреща народът новите закони и какви са резултатите от тяхното приложение. Пристигнали пашите в Стамбул и пръв пашата на стамбулския вилает докладвал.

- Падишах ефенди - обърнал се пашата към султана - в моя вилает народът е много доволен от новите закони. Никога законите не са били по-справедливи, данъците по-малки и чиновниците по-добри и услужливи. Народът казва: “Никога, никога по-умен, по-мъдър и по-добър султан не е имало. Слава на аллаха, задето ни дари с такъв султан!

Всеки ден правоверните поданици молят аллаха да му дава здраве, сили и дълголетие, за да управлява все така мъдро народа и царството” - така завършил пашата.

След него се изредили пашите на останалите вилаети, всички говорели за голямата любов на народа към младия, умен и мъдър султан, като възхвалявали неговите закони.

Дошъл най-после ред на пашата от Одринския вилает.

- Падишах ефенди - казал този паша, - трябва първом да се извиня пред тебе, пред великия везир и пред всички в това събрание, задето ще чуете от мене работи, които ще променят доброто ви настроение. Но аз трябва да говоря истината - такива са указанията на великия везир, а тази истина за моя вилает е различна от онова, което чухме за другите вилаети. В моя вилает народът е недоволен. Данъците му са тежки и несправедливи, животът е поскъпнал много и хората трудно изкарват прехраната си. Чиновниците са несправедливи, не услужват на народа, а го тъпчат, съдиите са подкупни. Народът от моя вилает е недоволен от твоите закони и намира твоето управление за много по-лошо от управлението на твоя баща.

Така завършил одринският паша. Сякаш полели със студена вода великия везир. В събранието настъпил смут. Зашушукали помежду си пашите, но никой не станал да възрази на одринския паша или да го изобличи в лъжа. Мълчал си и великият везир.

Султанът станал, станали след него всички и съобщил, че вечерта дава прием в двореца в чест на пашите.

Недоволен от думите на одринския валия, великият везир заповядал да го хванат и да го хвърлят в затвора.

В определения час същата вечер пашите започнали да пристигат в големия салон на двореца. Султанът бил в добро настроение, посрещал гостите, ръкувал се и разговарял любезно с тях. Разпитвал ги за много работи, най-много за управлението в техните вилаети.

Не дошъл само одринският паша. Султанът запитал везира защо го няма този паша. Уплашил се великият везир, излязъл и наредил да освободят валията и да го доведат в двореца, право при него.

Като се явил пашата, везирът му се извинил - казал, че по грешка бил пратен в затвора - и го поканил на приема.

Влязъл одринският валия в салона, но не се извинил пред султана, задето закъснял.

Султанът се ръкувал сърдечно с него и дълго и подробно го разпитвал за всичко, което създавало недоволство сред народа. Пашата не скрил нищо, разказал какво е истинското положение във вилаета му и защо народът е недоволен.

Започнала вечерята. Всички помислили, че днешните думи на одринския паша са забравени и всичко ще мине благополучно.

Като свършила вечерята, на гостите по обичая най-после поднесли кафе. Кафето било поднесено в златни чаши. Султанът взел пръв своята чаша и сръбнал от нея.

След него вдигнали чашите пашите и също започнали да сърбат кафето. Султанът похвалил кафеджията и казал, че друг път такова хубаво кафе не е пил!

И допил чашата си. Повторили неговите похвали пашите и изгълтали своите кафета. Само одринският валия, като поднесъл чашата до устата си и помирисал, върнал чашата на масата и не пил от нея.

Султанът се обърнал усмихнат към него и му казал:

- За пръв път в живота си виждам турчин да не пие кафе.

Пашата станал прав и рекъл сърдито:

- Падишах ефенди, такова кафе могат да пият само гяурските свине. Това не е кафе, а човешки мръсотии, забъркани с кафе.

Султанът отишъл при него, стиснал му ръката, прегърнал го и го целунал по челото.

После се обърнал към останалите паши с думите:

- Този е едничкият честен човек между всички ви. Всички сте лъжци и подлизури. Всички лъгахте в докладите си. Лъгахте и когато пиехте кафето. За такива хора в управлението на моята държава място няма.

След това се обърнал към одринския валия:

- Паша ефенди, тебе назначавам за велик везир. Предстои ти тежка и трудна задача. Трябва да намериш за паши на всички вилаети хора честни и доблестни като тебе.

Мъдрият Герай Девлет завършил своя разказ. Пашата стоял дълго замислен и съсредоточен в себе си. Той разбрал, че единствен преславският аянин му е казал истината и решил да последва примера на султана, който назначил за везир одринския паша.

Когато се завърнал в Шумен, пашата извикал преславския аянин и отново го разпитал. Учудил се аянинът, но не се уплашил и повторно му казал онова, което му бил казал вече веднъж.

Тогава пашата му рекъл, че само на него вярва, защото само той му бил казал истината, а всички други негови подчинени го били лъгали.

Назначил го за свой пръв съветник и в късо време сменил всички управници по градове и села с нови хора, които задължил да му говорят винаги истината, каквато и да била тя.

Работите в шуменския вилает потръгнали - чиновниците станали внимателни и услужливи, подкупите престанали, данъците били намалени, следната година берекетът бил изобилен, хората се развеселили, народът бил доволен.

Разбрал тогава пашата, че приказката, която му разказал върбишкият султан, била измислена и че никой турски султан в Стамбул не е постъпил така, както постъпил султанът от приказката.

Защото на всички султани било по-приятно да ги лъжат и хвалят, отколкото да им говорят истината и да ги укоряват за лошото им управление.