Петър Маринов
На 1370 м. надморска височина, на югоизточния склон на планината “Ада борун”, на 6 км южно от Чепеларе и 3 км северно от Рьжен, в сърцето на Средните Родопи, се е сгушило селцето Проглед. То е малко, но е забележително както с миналото си, така и с настоящето. Околните хълмове са обрасли с борови и смърчови гори, а незалесените места са предимно високи планински поляни, чудесни пасища за едър и дребен добитък. Тук е действал Гоце Делчев през 1903 г. по време на Македоно-Одринската революционна организация. Селото е основано през 1892 г. от няколко семейства от с. Соколовци, които преминали нелегално през турско-българската граница на Рожен и се заселили на слънчевия склон, наречен Проглед, тъй като тук имали имоти и колиби. В това селце на 8 март 1903 г. се е родил Петър Анастасов Маринов – учител, историк, краевед и родоповед. В многолюдното семейство имало по-голям брат и шест сестри. Баща му се занимавал с „овчарлък” – едно обичайно занятие за хората от този край, защото планината не предлагала друг поминък, освен отглеждане на добитък и добиви от горите. Бащата, като обикновен овчар, имал своя философия за образованието и науката и гледал на училището като на “излишно удоволствие”. Според него “от учените гори светът” и причина за всички неблагополучия, бедност и немотия са “учените люде”. Майката на Петър, любознателна и природно интелигентна жена, още от млада останала вдовица. На нейния гръб легнало тежкото бреме през онези гладни години да изхранва семейството. Начално образование П. Маринов завършил в родното си село. Още от малък пасял овцете по ливадите, но го влечели книжките и той винаги носел в торбичката нещо за четене. Тъй като баща му не искал да учи по-нагоре, с благословията на майка си напуснал селото и отишъл в Чепеларе. От този момент нататък разривът между баща и син бил окончателен. В Чепеларе се установил у най-голямата си сестра, Омъжена за Васил Балджиев – участник в Македоно-Одринското революционно движение в Родопите. Така в Чепеларе П. Маринов завършил прогимназия през 1917 г. Тук за първи път попаднал на литература за Родопите, запознал се с изданията на Васил Дечев и Стою Н. Шишков. Те насаждали в душата му любов към родната планина и интерес към миналото, историята и бита на населението от този край. Отново с благословията на майка си, след Чепеларе записал да учи в Духовната семинария в Пловдив – единственото учебно заведение тогава на държавна издръжка. Богословските предмети не го увличали много. Четял странична литература, увличал се по идеите на Толстой, купувал книги и установявал контакти с различни хора. През този период се запознал с изтъкнатия книжовник и родоповед Стою Н. Шишков, който му става “духовен баща”. Той изиграл решаваща роля за формирането на неговия мироглед и за духовното му и творческо израстване. През 1925 г. П. Маринов завършил семинарията, но не станал свещенослужител. Известно време работил в Централната поща като телеграфист, писар в Митрополията, чиновник в гр. Пещера и отново в Пловдив, в различни учреждения. По внушение на Стою Н. Шишков през 1930 г. заминава за гр. Смолян. Започва работа като секретар в Архиерейското наместничество, но неговата цел всъщност е била да проучва, издирва и записва материали от миналото и живота на населението в Средните Родопи. В Смолян прави първите археологически разкопки в този край и събира експонати за бъдещия музей. През 1937 г. той е един от учредителите и през цялото време секретар на Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба “Родина” (1937-1947). Под негова уредба и редакция са излезлите четири тома Сборник “Родина” (Kн. I 1939, Kн.II – 1940, Кн. III – 1941, Kн. IV – 1944), които съдържат обилни материали за българския характер на това население, като летописните раздели и всичко без подпис е от него. Събрал множество фолклорни материали и сам написал 16 пиеси и драматизации на родопски диалект със сюжети от бита и съвместния живот на българомохамедани и християни. Те били играни с успех от самодейци в Смолян и други селища, като: “Отсурната невеста” – 1932, “Съдът на агите” – 1939, “Жертви на модата” – 1939, “Салих ага” – 1940, “Женят пък не питат” – 1941, “Родинци” – 1944, “Чужденката” – 1944 г. и още много други. Плод на проучванията му са книгите “Смолян и околията в своето близко и далечно минало” – първи опит за написване история на гр. Смолян, “Из черковно-общественото минало на Смолянската околия”. А през 1942 г., заедно с писателя Янтай Кавалов (Васил Димитров), написват селищната монография “Петдесет години Проглед”. През 30-те години записал спомените на останалите живи “комити” и на участници в Балканската война – 1912 г., плод на което много по-късно са книгите “Родопските комити разказват” и “Спомени на участници в Балканската война – 1912 г.”, под литературната обработка на Николай Хайтов. След 9.IX.1944 г. смолянските управници го предават на Народния съд, като основател и деятел на дружба “Родина”, считайки я за “фашистка” организация. Но Народния съд го оправдава, като в решението се отбелязва, че неговата дейност е била народополезна, патриотична и целяща националното осъзнаване и приобщаване на българомохамеданите към българската кауза. Известно време след това работи като секретар в Народна библиотека “Иван Вазов” в Пловдив (1946-1948), учителства в селата Проглед, Манастир, Чурен и гр. Пловдив. През 1964 г. Българската академия на науките откупува капиталния му труд “Родопски и българомохамедански книгопис”, който съдържа сведения и анотации от древността до 1947 г., но и досега не е отпечатан. На 90-годишна възраст П. Маринов написва нова книга – “Сто години Проглед”. Награждаван е с различни отличия за обществена и просветителска дейност, между които и орден “Кирил и Методий” – I степен. Умира на 95-годишна възраст в Пловдив на 6 декември 1998 г. След смъртта му са издадени мемоарите му под заглавие „Някога”, в 4 книги, „Чепеларски будители” – в 2 книги, „Българите мохамедани”, „Краят на помохамеданчването на среднородопските българи”, „За архивата на Рада Казалиева и Историческия бележник” и др.
Биография: Александър П. Маринов
Публикации:
Критика за Петър Маринов:
ИНТРИГУВАЩО ДОКУМЕНТАЛНО ЧЕТИВО/ автор: Иван Д. Христов/ брой 151 октомври 2022
За Петър Маринов:
“ЗА ДЯДО НА СЕЛО”/ автор: Анна Койчева/ брой 13 октомври 2009
ПУБЛИКАЦИИ НА ПЕТЪР АТАНАСОВ МАРИНОВ (1903-1998)/ автор: Александър Маринов/ брой 14 ноември 2009
IN MEMORIAM/ брой 14 ноември 2009
КАК СЕ СЪЗДАДОХА КНИГИТЕ „РОДОПСКИТЕ КОМИТИ РАЗКАЗВАТ” И „БАЛКАНСКАТА ВОЙНА В СПОМЕНИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЦИ УЧАСТНИЦИ”/ автор: Александър Маринов/ брой 16 януари 2010
РОДОПСКИ КНИГОПИС/ автор: Иван Д. Христов/ брой 115 март 2019
ПЕТЪР МАРИНОВ/ автор: Светозар Казанджиев/ брой 134 януари 2021
ПРИНОС В РОДОПСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ/ автор: Иван Д. Христов/ брой 135 февруари 2021
