Иван Д. Христов

С поетичният си възглас „Баща ми в мен”, някога Пенчо П. Славейков възторжено изрази почитта и признателността си към Петко Р. Славейков.

Воден от това чувство на синовен дълг и изследователят - документалист, бивш директор на Държавен архив Пловдив - Александър Маринов, продължава да издава богатото книжовно и архивно дело на своя баща - големият родоповед Петър Маринов.

Николай Хайтов с основание нарече Петър Маринов - „патриарх на родопското краезнание”. За да осъществи изданието на повече от двадесет негови заглавия, Александър Маринов неуморно издирва, събира материали, пише предговори и обяснителни бележки към тях, илюстрации, справки, една постоянно ангажирана работа, с която той се справя успешно.

Наскоро излезе от печат поредната книга на Петър Маринов - „Как се създаде книгата „Родопските комити разказват” / Изд. „Екобелан”, 2022 /. Изданието е посветено на 50-годишнината от издаването на „Родопските комити разказват” /1972 /.

В предговора и в очерка за Николай Хайтов в края на новото издание, Петър Маринов подробно обяснява как е създадена книгата „Родопските комити разказват”.

След излизането й през 1972 година се появява мълвата, че Николай Хайтов е „присвоил” машинописите на Петър Маринов за комитите и е издал книгата от свое име.

Тази лъжа се пуща от недоброжелатели и завистници на Хайтов и е чиста лъжа. Цялата тая гнусна интрига е обяснена в книгата.

Александър Маринов разказва в обяснителните бележки: „Хайтов уважаваше много баща ми. Разговорите им продължаваха с часове… Говореха за миналото и настоящето на Средните Родопи, за комитите и за какво ли не. Две години Хайтов се занимаваше с разказите на комитите, направи чудесна литературна обработка, написа и два прекрасни предговора, които по своята същност са историческо изследване на епохата. Баща ми беше казал на Хайтов да не вписва името му като съавтор, а книгата да излезе от печат само от името на Николай Хайтов”.

Хайтов се съобразява с молбата на Петър Маринов и книгата излиза с неговото име като автор. Той обаче е достатъчно толерантен и най-отзад на карето на книгата отбелязва: „Разказите записал Петър Маринов”.

В другата книга със спомени за Балканската война писателят поставя името на Петър Маринов като първи автор, а под него текста: „Литературна обработка Николай Хайтов”.

Петър Маринов записва на ръка разказите на комитите още през 30-те години на миналия век. По-късно Хайтов извършва литературна обработка, изчиства повторенията и излишните подробности и книгата става ценна и увлекателна.

„Как се създаде книгата „Родопските комити разказват” се състои от три раздела, които проследяват историята и пътя на създаването й.

Първият раздел включва предговор от Петър Маринов. В него авторът обяснява как е възникнала идеята за книгата с разказите за комитите. Разказва как е издирил останалите живи комити и записал техните спомени за участието им в Македоно - Одринското движение в Родопите / 1901 - 1903 /.

Петър Маринов споделя за спомените на комитите: „Най-добросъвестно са разказани от тях само личните им преживявания, а що се отнася до разказаните от тях случаи за техните другари, или случки, на които те са били очевидци, може да има противоречия и неточности в даден разказ. Това, което е казано неправилно от един е представено в неговата истинност от други”.

Във втория раздел родоповеда описва как е посетил селищата , където са живели участниците в тези събития. Пояснява как ги е записвал, какви въпроси им е задавал, техните отговори и отношението им към събитията, както и други подробности.

Петър Маринов не подрежда азбучно разказите на комитите, по имената на разказвачите, или хронологически, а по реда на записването им от него.

Разговорите с тридесет и тримата участниците в „комитлика” са описани, някои по-подробно, други по-кратко, както и спомени на още петнадесетина души, които доизясняват събитията и на някои българомохамедани - комити.

Сред мъжете комити се срещат и жени комитки. Освен Шина х.Тодорова - „Комитката” има и други жени комитки, но техните разкази не са включени в книгата „Родопските комити разказват”, защото се препокриват с тези на активните участници.

В третия раздел са включени приложения: „Песни за комитите”, „Комитлик през 1922 година”, „Хронология на събитията на Комитликя”, „Комитите, които не можах да разпитам” и „Николай Хайтов и комитите”.

Накрая родоповедът Петър Маринов откровено споделя: „Работата на Николай Хайтов в книгата е очевидна: свеж език, живи образи и душа на разказите. Това нещо в записите го няма и без неговата намеса тия записи никога не можеха да добият тоя одухотворен белетристичен вид. Тъй, че изработката на книгата „Родопските комити разказват” съвсем определено може да се каже, че е дело на Николай Хайтов. Като така споменаването на името ми в персонажа на титулката на книгата се явява нито уместно, нито справедливо”.

Изданието на настоящата книга цели да се пресекат всякакви инсунуации и подмятания за авторството на книгата за комитите, защото самият Петър Маринов настоява книгата да излезе само с името на писателя Николай Хайтов.

Книгата със спомени и очерци „Как се създаде книгата „Родопските комити разказват” на Петър Маринов е ценен източник на информация и увлекателно документално четиво, което обогатява родопската историография.