Иван Д. Христов

Петър Ан. Маринов - „Родопски книгопис” , Изд. „Интелексперт - 94″, Пловдив, 2019 г.

Похвална е инициативата на изследователя - документалист и бивш директор на Държавен архив - Пловдив, Александър Маринов - син на изтъкнатия родоповед Петър Маринов, да издаде цялото богато книжовно и архивно наследство на своя баща.

Това са повече от 20 заглавия, сред които романизованата биография „Някога…”, в четири части, „Смолян в миналото”, „Сто и двадесет години Проглед”, „Балканската война и българските мохамедани в Родопите”, „Христо Караманджуков - радетел на българщината в Родопите”, няколко книги за видни дейци на Дружба „Родина” и други.

За да осъществи споменатите по-горе издания, Александър Маринов издирва, събира материали, пише предговори и обяснителни бележки към тях, илюстрации, справки, една постоянно ангажираща работа, с която той се справя успешно.

Подготвя и още някои издания за печат, които се надяваме да видим в близките няколко години.

Към личния архивен фонд в Държавен архив Пловдив, Александър Маринов придава цялата научно - справочна библиотека на баща си, която съдържа 3200 тома, свързани предимно със Средните Родопи.

Петър Маринов е учител, историк, краевед, родоповед и общественик, наречен с право „родопския патриарх” от писателя Николай Хайтов. Негов „духовен баща” е видният родопски будител и книжовник Стою Шишков.

През 1937 година Петър Маринов е един от учредителите на Българомохамеданската културно - просветна организация Дружба „Родина” - Смолян. Той води протоколите от заседанията , кореспонденцията, а по-късно редактира органа на дружбата „Сборник Родина”.

Работи активно за културното и просветно издигане на българомохамеданите, за приобщаване към българщината, освобождаване от необходимите атрибути в ежедневието им, осъзнаване на своя родов корен и живата им връзка със старата християнска вяра.

През 1946 година, когато в Париж се водят мирните преговори и Гърция и Турция имат претенции за Родопите, /че уж там не живее българско население/, ръководителят на българската делегация Васил Коларов, изпраща спешно свой сътрудник да издири сборниците „Родина” и да ги представи на комисията като доказателство за българския характер на планината.

Пратеникът намира Петър Маринов в родното му село Проглед и получава от него комплект от сборниците. Така те допринасят Родопите да останат в пределите на българската държава.

За народополезната си, родолюбива и книжовна дейност Петър Маринов през 1911 година, посмъртно бе удостоен със званието „почетен гражданин” на Пловдив и Смолян.

Фундаменталният труд „Родопски книгопис” има своята предистория. През 1948 година Института по история към БАН възлага на изтъкнатите родопски дейци и изследователи Кирил Василев, Риза Солаков и Петър Маринов да съставят един труд свързан с миналото, бита и същността на българските мохамедани като част от българската общност.

Риза Солаков отказва под предлог, че като директор на българомохамеданската гимназия „Мехмед Синап” в Пловдив е много ангажиран. Кирил Василев пък отказва, поради личностни отношения и партийни подбуди да работи заедно с Петър Маринов.

С тази непосилна за сам човек задача се заема Петър Маринов. Преди това той решава да издири всичко писано за Родопите и българомохамеданите от античността до съвремието, и от там да се пристъпи към възложения труд.

По това време по стечение на обстоятелствата Петър Маринов работи като секретар в народна библиотека „Иван Вазов” - Пловдив и има достъп до всички писмени документи, исторически и книжовни източници, съхранявани в нея.

В продължение на две години той успява да състави Родопския книгопис, който първоначално е наименован „Родопски и българомохамедански книгопис”, с анотации за всичко писано от античността до 1947 година.

Обемният машинопис е приет от колегията на БАН, но и до днес не е издаден. Едва сега този обемист над 500 страници библиографски труд излиза под заглавие „Родопски книгопис”, благодарение на неговия син Александър Маринов и финансовата подкрепа на неговите наследници.

Книгописът се отпечатва така, както е съставен от автора. Написан е нов предговор с пояснения за ползването му. Направени са и езикови поправки, съобразени със съвременния правопис.

За по голяма яснота са дадени анотации на писмените извори от античността и средновековието до 1947 година.

Подреждането на материала е в хронологичен ред по години, което дава възможност да се проследи развитието на книжнината , а от там и на обществения и културен живот в Родопите.

В отделните части материалите са подредени азбучно, а в края за улеснение за ползвателите му са дадени именен, географски и тематичен показатели. Всяка анотация започва с пореден номер, който е посочен в показалците.

Съдържанието на „Родопския книгопис” включва опис на книжнината по всички родопски въпроси: обществени, стопански, научни и културни, а също така и художествената литература засягаща този край, както и книжнината на всичко писано за българомохамеданите в Родопите.

Двата въпроса в книгописа са взаимно свързани, където се говори за Родопите, там става въпрос и за българите мохамедани и обратното, когато се говори за българомохамедани, почти винаги се говори и за Родопите.

„Родопски книгопис” на Петър Маринов няма претенцията за изчерпателност по въпроса. Вещият библиограф и изследовател навярно ще открие пропуснати исторически известия, книги, статии в обширната наша периодична книжнина.

Такъв колосален писмен труд изисква голяма издирвателска, събирателска и систематизаторска дейност. Невъзможно е човек сам всичко да прегледа, прецени, отдели и отбележи в един книгопис, колкото и да е обширен, все ще е непълен.

Целта на автора обаче е постигната. Книгописът ще улесни всеки любознателен читател, който проявява интерес към историята , миналото, бита и традициите на родопчани и родопския край.

Родопският книжовник Петър Маринов се изявява като родолюбец и борец за опазване на народния бит, традиции, език, като пазител на националната идентичност на българина. От този ценен библиографски труд се нуждае всеки родолюбив българин.

Вярвам, че неговата историческа, литературна и библиографка стойност ще расте с времето и ще бъде потребен и на следващите поколения.