Иван Д. Христов

Петър Маринов е виден родоповед, историк и краевед. Той е един от основателите и активни дейци на Българомохамеданската културно - просветна дружба „Родина” - Смолян, чиято кауза е приобщаването на българските мохамедани към българщината.

Целият му живот е посветен на родната Родопа планина. С нестихващ интерес той проучва миналото, бита и културата на населението от Средните Родопи. Автор е на множество исторически очерци, пътеписи, пиеси и други.

Събира много фолклорни материали. Документалното му наследство е огромно, но малка част от него е публикувана.

Благодарение усърдието на неговия син Александър Маринов, бивш директор на Държавен архив Пловдив, през последните години се появиха много нови издания на родоповедски изследвания на Петър Маринов.

Сред тях е и новоизлязлата, обемна, близо 500 страници книга със спомени и очерци на Петър Ан. Маринов „Големи и малки родопчани” /2020/.

Спомените са писани в продължение на няколко години, когато авторът учителства в малкото родопско село Чурен. Сред горската тишина в това високопланинско село той пише още своите исторически очерци, четиритомната си автобиография „Някога”, очерци за отделни личности и други.

В Чурен му гостуват някои от описаните лица, с които опреснявал спомените си, уточнявал дати, факти и събития.

Книгата представлява поредица от спомени на автора за хора, с които е живял и работил, общо 60 очерка.

По-голяма част от тях са завършени, други представляват очеркови скици, които родоповедът е смятал да разшири, но не му е достигнало времето за това.

Те са плод на личните му взаимоотношения с изтъкнати родопски личности. Сред тях са дейци на науката и културата: Николай Вранчев, Кирил Василев, Васил Димитров /Янтай Кавалов /, Владимир Арденски, проф. Страшимир Димитров, Стайко Кабасанов, Петко Карапетков, Антон Страшимиров, Станислав Сивриев, Атанас Саламбашев, Юсеин Якубов и други.

Среща ни и с видни обществени личности като Райчо Гавраилов, Афуз Агушев, Братан Шукеров, Симеон Фисински, Никола Палагачев, Александър Караманджуков, Димитър Димитров и други. Както и с обикновени трудови хора - дейци на Дружба Родина: Стоил Кумецов, Бойчо Огнянов, Наум Главинчев, Светослав Духовников, Камен Каменов, Чавдар Иширлиев и други.

Независимо за коя личност пише, Петър Маринов подчинява спомените си на основната повествователна линия - отношението на тези „големи и малки” родопчани към българските мохамедани и по създаването, дейността и ликвидирането на Българомохамеданската културно - просветна дружба „Родина” в Смолян и околията, а по-късно и в целите Родопи.

Приобщаването на българомохамеданите към българщината, тяхното културно - просветно издигане, подобряване на бита им, както и отърсването им от вековните заблуди - новото възраждане на родопския край.

За съжаление след 9 септември 1944 година някои от смолянските общественици и партийни дейци като Крум Василев, Никола Палагачев, Анастас Примовски, Райчо Гавраилов и други застават на антиродински позиции.

Авторът не крие възмущението си от тяхната антибългарска пропаганда, изопачаваща целите и същността на Дружба „Родина” като културно - просветна организация. Те я заклеймяват е като „фашистка”, с което обезсмислят възрожденското и родолюбиво дело на толкова много „родинци”.

Самият Петър Маринов е обвинен и съден от Народния съд, който му дава оправдателна присъда, заради народополезната и просветителска дейност на Организацията.

Наред с основният въпрос за българите мохамедани и неоспоримата теза, че те са българи, изповядващи мохамеданска религия, че етнос и религия са две различни неща, Петър Маринов не се е ограничил само с него.

Той разглежда и дискутира още много исторически, литературни и етнографски въпроси, които доизесняват важни събития и факти и са ценен източник на информация.

С точността на историк и дарбата на разказвач, авторът предава нещата така както са се случили в реално време, пречупени през неговия светоглед и съобразени с обществения отзвук.

Анализира, сравнява, разсъждава върху факти и събития, подвластен на истината и мисията си на честен и обективен летописец.

За по-голяма достоверност и автентичност в някои от текстовете са вмъкнати и писма от личната му кореспонденция, цитати от публикации в родопския периодичен печат и други, свързани с българомохамеданския въпрос.

Спомените са подредени азбучно по фамилните имена на персонажите. В края на всеки текст са приложени обяснителни бележки за лица, дати и събития, които улесняват читателя.

Книгата със спомени и очерци „Големи и малки родопчани” на Петър Ан. Маринов е ценен източник на информация и увлекателно документално четиво.

Тя обогатява родопската историография и попълва някои бели петна в нея.