Петър Анастасов Маринов
(8.III.1903 – 6.XII.1998)

Некрологът на Петър Маринов, издаден от самия него

КАКТО КОШУТА ЖАДУВА ЗА
ВОДНИ ПОТОЦИ, ТЪЙ И ДУШАТА
МИ, БОЖЕ, ЖАДУВА ЗА ТЕБЕ
(Псалом 41:1)

8 март 1903 – 6.12.1998 г.

През целия си живот той работи за напредъка и народностното съзидание, единство и сплотеност на родопските българи: мохамедани, християни, атеисти-космополити и нихилисти.
Стремеше се да прави само добро и никого не обиждаше. Той бе краен пацифист-миролюбец и никога не хвана в ръцете си военно оръжие. Ръководеше се от евангелските правила: “Не съдете, за да не бъдете съдени! (Матея 7:1); Не правете на другите това, което не искате на вас да правят!”; “Не търсете царството Божие ТУК И ТAM, ЗАЩОТО Цaрството Божие е вътре във вaс!” – (ЧИСТА съвест) (ЛУКА 17:21)

Ето какво пише по този повод синът му Сашо Маринов в писмо до Н. Дамянов:

Драги Дамянов,
Сърдечно благодаря за хубавото писмо, на което отговарям веднага. Трябва да те поправя, че некролога, който ти изпратих, не съм го съчинявал аз, а баща ми – сам, още приживе, когато се печаташе “100 години Проглед “, тогава отпечатал и некролозите, на които беше оставил място за деня и месеца на смъртта, които аз добавих. Той живееше скромно, не обичаше да се шуми около него, нямаше неприятели (а само един противник – К. В.) и умря тихо и кротко с мисълта, че не е довършил всичко по изследванията си за Средните Родопи. Чест прави на община Чепеларе – бяха изпратили представители, разкошен венец и се произнесе слово на гроба му. Бяха дошли и от Проглед, много родопчани, живеещи в Пловдив, а Недялка Петрова му дръпна достойно слово.
Но… мъртвите са си мъртви – животът продължава.

Сашо Маринов
16.XII.98 г., Пловдив

Много хора в живота си съм почитал и обичал. С много съм работил, общувал и воювал, но на малцина съм се удивлявал и, сравнявайки себе си с тях, съм изпитвал чувство за малоценност. Един от тези трима-четирима души е родопският книжовник Петър Маринов…

акад. Николай Хайтов
22.II.1993 г.

Голямата заслуга на Петър Маринов се заключава в това, че той се зае да осъществи, обогати и доразвие идеите за националното пробуждане и патриотично възпитание на родопските българи мохамедани, разработени от Стою Шишков, Васил Дечов, Георги Чичовски и ред други народни просветители…

член.-кор. проф. д-р Страшимир Димитров
14.11.1983 г.

Тъй като е скромен, с трепетно народническо чувство, със здрав смисъл, със силна любов към труда, търпелив, упорит и настойчив работник в полето на родопската култура, Петър Маринов е пример за всички ни, особено за младите родопски поколения, които трябва да раздвижат съзнанията и волите си за творчество и напредък на родината.

Христо Караманджуков
1.1.1941 г.

Делото на Бай Петър Маринов, така почтително го наричахме ние, издържа проверката на времето – неумолимият съдник на стореното от човека. Неговите деветдесет и пет години създадоха половинвековна дистанция от най-сериозното му обществено и книжовно дело – апостолската работа в учредената на 3 май 1937 г. “Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба “Родина ” в гр. Смолян.

Никола Дамянов
6.1.1999 г.