Юлия Дивизиева
Юлия Дивизиева е родена в град Доспат. Живее в София. Завършила е библиография в СУ и кино-педагогика в НАТФИЗ. Работи като редактор и рецензент. Пише поезия и проза. Свои съчинения помества в много печатни и електронни издания, в алманаси и сборници. Издала е книгите: поезия - „Полутон, полусянка” (2016) и „И малките неща” (2018); разкази - „Кукувича прежда” (2015), „Двайсет пети кадър”(2017), „Хора, птици и ангели” (2020), „Ключ за синя врата” (2022), „Мечта, наречена Тарфа” (2023); романи - „Ана от острова” (2019) и „Улица с нечетни номера” (2021); за деца - „Заза и Фин” (2020), „Дундаки” (2022), „Светулката Сияна” (2023), „Хари и мравката Захари” (2023). Член е на СБП, Лигата на българските писатели в САЩ и Литературния кръг „Смисъл”.
Публикации:
Поезия:
СТИХОТВОРЕНИЯ/ брой 100 ноември 2017
ДЪЖДОВНА РОЗА/ брой 105 април 2018
ОТКРАДНАТО ЛЯТО/ брой 112 декември 2018
Проза:
РАЗКАЗИ/ брой 100 ноември 2017
ПРЕСЕЧНА ТОЧКА/ брой 104 март 2018
ИЗ „АНА ОТ ОСТРОВА” (2019)/ брой 121 октомври 2019
Критика:
СТРАШНА Е ВЪЛЧИЦАТА, КОГАТО ИДВА ПРИВЕЧЕР/ брой 101 декември 2017
И ОСТАВИ ВАНГА СЛЕДА…/ брой 104 март 2018
Критика за Юлия Дивизиева:
И ОЩЕ ЕДНО ПИСМО ОТ ДЪРЖАВАТА НА ПОЕЗИЯТА…/ автор: Ирена Панкева/ брой 101 декември 2017
