Юлия Дивизиева

За книгата на Жени Костадинова „И остави Ванга следа…” (2017)

Всеки носи в себе си следа от Ванга…

Бях деветгодишна, когато за първи път чух името Ванга. Стори ми се странно, приказно, необяснимо. Бях чула разговора на големите. Те развълнувано обсъждаха как Ванга е показала мястото в реката, сред върбите, където се е заплело тялото на Бобчо.

Кварталът ни бе покрусен. Детето се бе удавило преди три дена.

“Какво е това Ванга!?” - питаше детското ми въображение и рисуваше картина. По-късно разбрах, че чисто фонетично името ми е прозвучало непознато, може би малко страшно, заради трагичното обстоятелство, също като вятър, който те обгръща и не ти дава мира.

Навярно повлиян от приказките, в съзнанието ми тогава изникна образ на едра жена, седнала на трон, простряла ръцете си към хората. А те, подредени около нея, търпеливо я чакат, да се произнесе за съдбите им. В тази моя детска представа жената беше златна. Блестеше.

Минаха години… Когато посетих Рупите за първи път, и видях скулптурата на Ванга, изваяна от Емил Попов, малко е да кажа, че бях стъписана.

Защото разбрах, че детското ми въображение си е било съвсем на място, почти нищо не си бях измислила. Тя беше там, като жената в детската ми представа. Не беше цялата златна, но ръцете й бяха! Ръце, докосвани от хилядите поклонници, които търсят и намират утеха от нея, пратеницата на Бога!

От този ден минаха още години и преди месец, при мен дойде отговорът, на онова мое детско видение. Открих го на страниците на книгата на Жени Костадинова “И остави Ванга следа…”

Даде ми го авторката с думите на самата Ванга. Според нея “децата имат пророчески видения и способности, защото душите им са чисти. Те могат да излизат от тялото и да се връщат. Чак в пубертета душата усяда и тогава губи тази способност.”

Много книги са изписани за Ванга. Но това, което различава тази от другите, е отдадеността на автора да се запази чиста паметта за Пророчицата.

Когато прочетох “И остави Ванга следа…”, се убедих отново, че подходът на Жени е по човешки топъл. Без да се е срещала с Ванга, тя е успяла да навлезе в нейната Светая Светих с чутото, споделеното и преживяното от тези, които са се отзовали, за да стане книгата факт.

Авторката с усърдието на откривател е съхранила и е предала своя прочит за живота и нелекия път на българската Пития. Като не се е плъзнала по плоскостта на повърхностното, на злободневното, а е дълбала дълбоко пласт след пласт.

Жени Костадинова неуморно, години наред, събира материали. Прави анкети. Взима интервюта. Намира сродници на Ванга. Среща се с хора от всички среди на обществото, с една едничка цел, да успее да извае истинския образ на Божията пратеница. И успява по един блестящ начин.

“Не познавах Ванга, - казва тя - нямах лични впечатления от нея, но имах дълбок интерес и респект към личността й. Още когато започнах да пиша първата си книга, реших да следвам подхода на учения, а не на журналиста, и да търся истината и фактите, не сензацията. Обещах си да бъда отговорна и обективна и спазих този принцип - в книгите си за Ванга винаги цитирам източниците на нейните думи, което е изключително важно, когато търсиш истината.”

Ще си позволя да изброя само някои от събеседниците й: Светлин Русев, Богомила Косатева, Тодор Цонев, Огнян Стоянов, Янка Такева, Стоян Стоянов, Димитър Томов, Нешка Робева, Никола Делев, Витка Петревска и много други, чиито спомени и преживявания са съхранени за поколенията в страниците на “И остави Ванга следа…”

Книгата е ценна посвоему. В нея няма празнословие. Няма измислици. Документалният подход на Жени ясно очертава истинността на написаното, от което струи мъдростта на Ванга. Непресторена и недоукрасявана.

Такава, каквато тя е била, когато застаналият пред нея е търсил надежда, цяр и упование. Такава каквато е била и сред близките си, когато си е почивала или е водила онези съкровени разговори, изпълнени с послания, за които немалко от нас още не са готови.

Ванга е казала на един от разказващите: “Божията справедливост няма нищо общо с нашите представи за справедливо и несправедливо. Направи добро - надявай се. Направи зло - очаквай го!”.

Често Пророчицата е говорила за вярата. Приемала хора от всякакво вероизповедание. За нея “вярата е божествено единство.”

Ванга не е обикновена гадателка и врачка. Тя е вселенски пратеник, дошъл с мисия на Земята, да ни учи как да живеем. Сляпа, но всевиждаща! Както казва нейният племенник Огнян Стоянов - “Земната Ванга е оксиморон!”.

И продължава: “Аз познавах Ванга от късния период на земния й живот, когато се бе сляла с Божествената сила - всъщност тя приличаше на статуя от светлина, вечност, всевиждане и всезнание - сплав, създадена от силите само на нейния и нашия скулптор Господ Бог.”

От всичко, споделено за Пророчицата в тези страници, става ясно, че никак не е лесно да се прозрат смисъла и посланията в думите й.

Богомила Косатева разказва за безбройните си срещи с нея. За предупрежденията й. И съжалява, че не е успяла да запази филмовите ленти, запечатали тези мигове.

Понякога Ванга е изричала неща, които много по-късно споделящите са разгадавали. Димитър Томов казва: “Същинският разговор с Ванга начеваше не докато я слушаш, а след това. Магията на чутото постепенно втасваше в душата и изпълваше нощвите на горещите мисли, чийто огън щеше да изпече смисъла на думите.”

От Стоян Стоянов научаваме друга нейна мъдрост: “Не прави зло - кой как му казва на Бог няма значение, ако изповядва тази религия!”

И тя е страдала и обичала. Имала е скърби, тревоги, радости и щастливи мигове. Понякога е била като дете. Друг път се е нуждаела от приятелско рамо. Какъв тежък товар е носела на раменете си! От хубост и радост никой не е ходил при нея. Все от мъка са я търсели хората. Все за помощ.

А тя се е раздавала докрай. Въпреки това неведнъж е вкусвала и от огорчението, особено когато е дошъл ред да се строи храма, пък и след това, но е рекла тогава: “И това ще мине”. И е минало…

“Днес за Ванга пише всеки - само влезте в Гугъл, - казва Жени. От нейно име се изричат и внушават всеугодни тези. Популярният й образ е удобен за манипулации и използван за прокарване на послания с абсурден контекст, а това води до унизително размиване на истината.

Резултатът е окарикатуряване. Фалшифициране на образа на една богоизбрана душа и принизяването му до средство за манипулиране. Съдбата на големите, ярките личности често е такава - славата им служи на сензацията, комерсиалното и фалша. Но аз вярвам, че има хора, които търсят истината. Търсят и я намират. Защото истината съществува и се разкрива на тези, които са готови за нея.”

Скоро бях в Рупите. Исках да усетя отново енергията на райския кът. Да подишам въздуха, да чуя птиците, преди на напиша този текст.

Денят беше слънчев. Имаше много хора. Едни идваха, други си отиваха. Деца тичаха по поляните. Костенурките царствено плуваха във водите на езерцето, а изворът дишаше с топли пари. Неповторимо бе усещането за сливането на човека с природата.

До гроба на Ванга седеше мъж със затворени очи. В протегнатите си напред ръце, държеше тетрадка. Лицето му бе спокойно и озарено. Околните не му пречеха. Навярно мислено разговаряше с Пророчицата. И тогава, като че ли дочух думите й, че “колкото и да е изкантарен светот, ке го биде”. Духът на Ванга беше тук, сред нас.

И гледайки тези хора, които никой не бе приканвал да идват, нито ги беше организирал или задължавал, се сетих за думите на един друг участник в книгата - Емануил Деведжиев: “Рупите ще станат втори Йерусалим!”.

С нелекия си двайсетгодишен изследователски труд, плод на който е и тази книга, Жени Костадинова ни доказва, че Ванга е един все още неразгадан феномен, дошъл да ни посочи Пътя.

От споделеното на страниците на “И остави Ванга следа…”, идва уверението, че тя е успявала с помощта на силите свисше, да издърпва резетата на тежката врата към мистериите на отвъдното и често да отваря прозореца към бъдното. С посланията и заръките си Пророчицата от Рупите ни вдъхва и днес свяст, от което имаме неимоверна потребност.

Когато затвориш и последната страница на книгата, стигаш до извода на автора, че няма човек, с когото Ванга да е общувала и да не е оставила у него убедително и ярко усещане за божественото дихание.

“И остави Ванга следа…” е книга - зов, чиито думи звучат така: “Господ иска от нас не само вяра, а и дела на милосърдие и състрадание!”. Да се вслушаме в думите на Пророчицата!