Литературен свят

Георги Константинов

Георги Гогов Константинов, български литературен критик и историк, преводач, е роден на 25.02.1902 г. в Кюстендил. Завършва гимназия в родния си град (1920) и славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1926). Като литературен критик дебютира в сп. „Чернозем” (1922). Сътрудничи на в. „Заря” и списанията „Българска мисъл”, „Златорог”, „Отец Паисий”. Редактор във вестниците „Радикал” (1923-1934), „Съвременник” (1930-1932), „Нови дни”. След 09.09.1944 г. е редактор във вестниците „Радикал”, „Време”, списание „Простори” и в издателство „Народна младеж” (1954-1963). Заместник-председател на СБП. Автор на книгите: „Емануил Попдимитров” (1922), „Лев Толстой и България” (1928), „Българската литература след войната” (1933), „Любен Каравелов. Живот и творчество” (1936, 1949), „Васил Друмев. Живот и творчество” (1937), „Вук Караджич и Любен Каравелов” (1938 г., на български и сръбски език), „Душата на Македония” (1941), „Творци на българска литература” (1941; 1947), „Стара българска литература” (1942; 1946), „Възраждането в Македония” (1943), „Нова българска литература. От Паисий Хилендарски до наши дни” (2 тома, 1942, 1943), „Революционната романтика в Българското Възраждане” (1944), „Алеко Константинов” (биография, 1946), „Велик реалист и патриот” (1950), „Захари Стоянов като публицист и писател” (1952), „Писатели-реалисти” (в 3 тома, 1956, 1960, 1962), „Алеко Константинов” (1957), „Нашите учители. Русия и българите. Руската литература и българската” (1959), „Т. Г. Влайков. Литературно-критически очерк” (1960), „Пенчо Славейков. Литературно-критически очерк” (1961), „Братя Миладинови” (очерк, 1962), „Апостолът Левски” (1963), „Николай Лилиев. Човекът. Поетът” (19630, „Писатели-реалисти от Друмев до наши дни. Избрани очерци” (1965), „Георги Караславов” (очерк, 1966), „Не е легенда, а жива история” (1966), „Едно необикновено приятелство” (1967) „П. Р. Славейков” (1967), „Като в приказките. Очерци за български писатели” (1968), „Л. Н. Толстой и влиянието му в България” (1968), „Моето поколение в литературата 1917-1967″ (ч. І - 1968, ч. ІІ - 1970), „Николай Лилиев всред своите приятели” (1971), „Книга за Георги Караславов” (1972 г., в съавторство с Елка Константинова). Автор на първия био-библиографски справочник по детска литература „Български писатели - творци на литература за деца и юноши” (1958), на учебници по литература. Превежда над 20 романа и повести от руски език. Псевдоними: Младен Изворски, Стар библиофил, Театрал Х. Има две дъщери - Елка Константинова и Божанка, майка на Георги Тенев. Умира на 24.03.1970 г. в София.

Публикации:

Публицистика:

ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БОТЙОВ/ брой 77 октомври 2015

ИВАН РАДОЕВ/ брой 132 ноември 2020

ИВАН ВАСИЛЕВ ГАЙДАРОВ/ брой 132 ноември 2020

ИВАН ВАСИЛЕВ/ брой 132 ноември 2020

ДИМИТЪР АНГЕЛОВ/ брой 132 ноември 2020

ВЛАДИМИР СЕЛЯНОВ/ брой 133 декември 2020

ВАСИЛ ЧЕНКОВ/ брой 133 декември 2020

ВЕСЕЛИНА ГЕНОВСКА/ брой 134 януари 2021

ЦАНИ ГИНЧЕВ/ брой 134 януари 2021

ГЕОРГИ РУСАФОВ/ брой 136 март 2021