Из „Български писатели. Творци на литература за деца и юноши” (1958)

Георги Константинов

Иван Василев Гайдаров е роден в село Снежина на 2 октомври 1909 год. Родителите му били бедни селяни и починали рано, та той още от малък тръгнал по нивите и подир стадата.

Баща му бил прочут гайдар, а майка му - голяма песнопойка.

На три-четири километра от Снежина е планината - едно от последните разклонения на Източна Стара планина.

Детските години на Иван Василев минали в тая планина. Там пролет и лете пасели стадата, а зиме ги прекарали в закутани кошари.

През дългите зимни нощи той слушал песните и приказките на старите овчари, на които често пъти пригласял страшният вой на вълците.

„В дните на моето детство - спомня си Василев - нямаше нито училищна, нито читалищна библиотека. Помня, че почувствах за първи път глад за книги, когато бях във второ отделение. Намерих на една полица някаква разпиляна и оръфана книга и я зачетох жадно. Книгата, издание на тогавашната походна войнишка библиотека, беше пълна с хайдушки песни. Тия страшни и героични песни ме заплениха още в ония години… И сега от всички песни най-много обичам хайдушките…”

Още преди да постъпи в гимназията, Иван Василев бил изпълнил една-две тетрадки със стихотворения, писани под влиянието на Ботев, Вазов и особено на Цанко Церковски.

На деветнадесетгодишна възраст станал учител. Тогава било отпечатано и първото му стихотворение „Защо” в детския вестник „Трезво дете”.

След това сътрудничел  в „Мисъл” и „Мисъл и воля”, „Светлоструй”, „Гребец’, „Кормило”, „Светулка”, „Детска радост”, „Другарче”.

От 1928 до 1946 год. Иван Василев учителствал в селата Комарево и Манастир, Провадийско, и в град Каварна. От 1946 до 1957 год. работил в Радио София, а от есента на 1957 - в списание „Славейче”.