ЦАНИ ГИНЧЕВ
Из „Български писатели. Творци на литература за деца и юноши” (1958)
Цани Гинчев е белетрист, стихотворец и фолклорист. Роден е през 1832 год. в Лясковец. Първоначално образование получил в килийното училище в родното си село, а след това учил в Търново при Никола Златарски.
Като мнозинството от своите съграждани и Гинчев бил известно време градинар. През 1846 год. работил в градините край Букурещ, а през 1848 год. - край Белград. Като спечелил малко пари, се записал в белградската гимназия (1853 - 57).
По това време в сръбската столица бил и Раковски. Двамата се запознали и сближили. През 1858-59 год. те живели заедно, в една квартира, в Одеса, гдето Раковски отпечатал през 1859 год. една от най-значителните си творби - „Показалец”, съставен в сътрудничество с Гинчев.
През 1860 год. Гинчев се преместил в Киев и се записал слушател по естествените науки в тамошния университет.
От 1862 до 1869 год. учителствал в бесарабското село Кара Агач и вече сътрудничел на „Цариградски вестник”, „Македония”, „Общ труд”.
През 1870 год. се върнал в България и учителствал три години в Русе, гдето издал първата си книга: „Български басни”, 1870 год.
След две години в Цариград била отпечатана баладата му „Две тополи”.
От 1872 год. до Априлското въстание учителствал в Габрово. По време на въстанието бил арестуван и съден като участник в Търново, ала съдът го оправдал.
Постъпил същата година учител в търновското мъжко училище, гдето стоял до пристигането на руските осовбодителни войски.
След Освобождението Цани Гинчев заемал административни служби: председател на търновския окръжен съвет (1878 -79) и окръжен управител (1879-80).
Избран бил и за народен представител в Учредителното народно събрание (1879). От 1880 до септември 1893 работил като учител и училищен инспектор във Враца, Лом и Търново.
В Търново урежда и издава сп. „Труд” (1887 - 1892), което е между най-сериозните периодически издания за онова време.
В него отпечатва и най-значителните си белетристични произведения „Зиналата стена” (1887), „Ганчо Косерката” (1890) и „Женитба” (18920, както и езиково етноложките си проучвания - „Писма за издирване корените на българския език” (1887).
Цани Гинчев починал на 26 юли 1894 год. в София, гдето бил дошъл на журналистически конгрес.
От всичко, което е печатал Цани Гинчев, най-ценни са двете му белетристични творби „Зиналата стена”, която разкрива живота на българите по време на кърджалийските върлувания и „Ганчо Косерката” - битова и историческа повест, ценна с изобилните си описания на народния живот и на турските нрави. Тя е единствена за времето си творба, в която е отразен всестранно феодалният бит по време на турското робство.
Гичев не е обективен, безпристрастен художник, а гражданин и патриот, който тълкува и изобличава безчинствата и безчестието на господарите. Разказът за бунтовническите подвизи на Ганчо Косерката е твърде жив и увлекателен.
Между значителните дела на Гинчев е и списанието „Труд”, което излизало четири години (средно по 1500 страници), събрало ценен културен материал и упражнило добротворно влияние над младата българска интелигенция.
Под влиянието на Раковски Цани Гинчев упорито събирал и тълкувал народни творби. Той си създал и своя, наричана „тракийска” теория за произхода на българите.
Басните, сатирите, приказките и повестите на Цани Гинчев са били любимо четиво на децата и юношите, които той учи на любов към труда, към народа и свободата. Едновременно Цани Гинчев изобличава чорбаджиите, лихварите - „чума за сиромасите”.
