Георги Константинов

Ботйов е популярен преди всичко със своите двадесет песни. Името му е близко на всички ни, като име на пръв български поет, чието огнено слово разкрива вълшебни картини и несравнимо гражданско благородство.

Другият дял от творчеството на Ботйова - неговите статии и фейлетони - се знаят предимно от специалисти или от много тесен кръг интелигенти. А те заслужават по-широка известност, защото също тъй носят указания за изключителността на Ботйовия ум и на писателската му дарба.

Статиите и фейлетоните на нашия поет са и днес образец на идейна публицистика. Те са писани от мъдър и трезв водач на народа, който доразвива традициите, оставени от Раковски и Каравелов като им дава нов смисъл и нова красота чрез обаянието на своя език и чрез възвишените си устреми.

В статиите си Ботйов подлага на жестока критика политическия и социален ред в Турция и в целия свят. Там той се проявява като патриот и като мечтател за нов ред, за ново устройство на света. Фразата на тия статии е отсечена, ясна, пламенна. Тя действа с еднаква внушителност на ума и на сърцето, защото е движена от слънчева логичност и от трепета на едно буйно, напрегнато от най-възвишени мечти сърце.

Същото е и при фейлетоните на Ботйова, в които осмива или подиграва най-саркастично дейността на просветители, свещеници и чорбаджии. Някои от тия фейлетони са ненадминати по изисканост и ударност на езика. Там Ботйов е проявил нашироко своя дар на темпераментен публицист и на изключителен поет.

Фейлетоните му поразяват с фантазията, идейната широта и красота на израза, които отличават Ботйовата фраза. „Послания от небето” могат и днес да се четат като художествена проза. Елементи от тяхната духовитост и от фантастиката им ще намерим в разказите и фейлетоните на някои млади писатели, които днес ни изглеждат модерни тъкмо с онова, което Ботйов е дал на литературата ни преди шестдесет години.

Другаде, както е например в „Политическа зима”, е отразена зряла мъдрост и рядък усет за езикова мярка, за уравновесен и одухотворен израз. Този фейлетон е най-непосредно и могъщо доказателство за трескаво напрегнатия ум на Ботйова, за изключителната надареност на духа му.

Пенчо Славейков в статията си за Алеко Константинов изтъкваше, че авторът на „Бай Ганю” и на най-хубавите фейлетони след Освобождението ни, четял „Политическа зима” с унес, очарован от поетическата му прелест. В наше време, при днешните възможности на българската младеж, ние не можем да си представим, че тия страници са писани от двадесет и седемгодишен човек.

За Ботйова днешните българи знаят много нещо, те усещат патоса на словото и вълнуванията на душата му, носят в сърцата си доста нещо от неговите напредничави обществени идеали - но те сякаш никога не си дават сметка за неговата възраст.

За тях той носи всички внушения на зрял, прекипял гражданин и мъдрец. А това е характерно за повечето от някогашните български духовни първенци - особено за революционерите. Мнозина от тях не можаха да достигнат тридесетата си годишнина, а завещаха подвизи и прозрения, които днес са най-скъпото ни народностно богатство.

Ботйовата поезия носи всички белези, достатъчни да я наложат като откровение на гениален дух. Хубава, съвършена поезия обаче са писали много млади хора. Тя е повече плод на сърцето и на фантазията - два атрибута на младостта.

Умна, издържана в тон и мъдрост статия, трезв политически, логично издържан и идейно сериозен фейлетон мъчно може да бъде написан от млад човек. И затуй, мене ми се струва, че някои от „прозаичните” страници на Ботйова са най-решителното указание за белязаността му, за гения му.

Пламенен поет, волеви човек - Ботйов можа да стане водач на народа и със своята мъдрост. Ония, които са били около него, са чувствали мощта на Ботйовия дух и му са се подчинявали не защото е писал великолепни песни, а заради изключителния му ум, заради мощността на неговия интелект.

А днес ние можем да разберем ширината на Ботйовата мъдрост преди всичко чрез прозата му.

в. „Литературен час”, 29.05.1935 г.