ВЕСЕЛИНА ГЕНОВСКА
Из „Български писатели. Творци на литература за деца и юноши” (1958)
Веселина Геновска е родена на 1 октомври 1911 год. в село Левски, Плевенско, сега град Левски. Баща й бил свещеник. И дядо й бил някога свещеник.
Геновска си спомня за него - снажен, с прошарени коси, препасан с червен пояс, облечен в дългоръкавна фланела, на която били окачени ордените и медалите, получени от него в Освободителната руско-турска война, той обичал с часове да разказва на внуците си как отишъл гурбетчия в Румъния, как се записал опълченец, как минали Дунава и стигнали чак до Стара Загора.
Разказвал им за боевете, за бележитите руски пълководци Гурко и Столетов. Като изчерпвал военните подвизи, започвал да разказва приказки.
Като пет-шестгодишно дете Веселина Геновска вече изкарвала на паша три-четири шилета. Събирали се децата от цялата махала и подкарвали стадото от шилета.
Това било към края на Първата световна война. В торбичките на малките пастиркисе мъдрели по коматче кукурузен хляб, една-две глави лук и няколко недозрели сливи.
Този живот сред природата оставил незабравими спомени в душата на бъдещата писателка.
Тя често си спомняла ранните утрини с чисто небе и обилна роса по полята, спокойните залези в равнината, дъждовете и придошлите реки, бурите, които се задавали от запад, черни и застрашителни.
После тръгнала на училище. Тогава прочела много детски книжки. Получавала „Светулка” и вестничето „Люлка”. Като свършила прогимназията, майка й решила да я прати в стопанско училище.
Решила и се наложила. Пък и дядо поп нямал средства да издържа в гимназия и университет и синовете, и дъщеря си.
Завършила Геновска училището, купили й шевна машинаи започнала тя да приема поръчки. Ушила най-напред рокля на една кръчмарка.
„Беше пълничка - разказва Геновска - та роклята не й прилегна добре. Пък и майсторлъкът ми може да е куцал сериозно. Развика се моята клиентка, започна да кълне и заяви високо, да я чуят всички, че от мене шивачка няма да стане.”
През есента на 1929 год. Геновска вече била в София - ученичка във вечерна гимназияи работничка в ателието на един голям конфекционен магазин на тогавашната улица „Търговска”.
Тогава започнала да сътрудничи в „Младежко земеделско знаме”, „Литературен глас”, „Вестник на жената”, а по-късно и в списание „Българска мисъл”.
Не се харесало на собственика на магазина, че Геновска трябва да излиза един час по-рано за училище и я уволнил.
След това повече от шест години тя работила като машинопистка в адвокатска кантора. В края на 1938 и началото на 1939 год. прекарала четири месеца в Полша, където изучавала полски език.
През 1946 и 1947 год. заемала службата аташе по печата при българската легация във Варшава. Три пъти е посещавала Чехословакия и това й помогнало да изучи в чешки език. Сега между другото Геновска превежда от чешки и полски език.
