ИВАН ВАСИЛЕВ
Из „Български писатели. Творци на литература за деца и юноши” (1958)
Иван Василев е роден на 20 октомври 1887 год. в село Могилино, Беленска околия.
Баща му бил народен учител. Първоначално образование получил в родното си село и в Бяла, а средно - в педагогическото училище в Шумен.
След това учителствал в родното си село.
Още като младеж много четял, живо се интересувал от литература и от обществените борби.
През 1920 год. основал партийна организация на БКП в Могилино.
Деятелното участие в политическите борби по онова време било съпроводено с много изпитания и страдания.
Иван Василев бивал често пъти уволняван, арестуван, а през 1934 год. бил и осъден на пет години и половина строг тъмничен затвор за конспиративна дейност.
Като излязъл от затвора, работил известно време в една млекарска кооперация в Русе, а после като деятел в чиновническото застрахователно дружество.
През 1941 год. след нахлуването на хитлеристите в Съветския съюз, Иван Василев бил арестуван и изпратен на лагер в село Еникьой, Ксантийско. Там прекарал тринадесет месеца.
На 12 декември 1943 год. бил арестуван отново и подложен на нечовешки мъки. Седмица след това, на 19 декември 1943 - починал.
Сътрудничил е в детски списания още като ученик. Но поради непрекъснатите преследвания, на които е бил подлаган, не е можел спокойно да се отдаде на литературен труд.
Единствената книга с негови разкази бе отпечатана след смъртта му. Стъкми я и написа към нея предговор Петър Димитров-Рудар.
