ПАВЕЛ СПАСОВ
Из „Български писатели. Творци на литература за деца и юноши” (1958)
Роден е на 17 ноември 1095 год. в Русе. Родителите му били учители. В Русе Павел Спасов най-напред посещавал католическо - австрийско основно училище, а после завършил (1924) полукласическия отдел на гимназията.
Започнал да работи през 1923 год. като кореспондент на чужди езици в една частна търговска фирма. Сутрин ходел на училище, а след обед в кантората.
Щом свършил гимназия, преместил се в София, като мислел едновременно да учи и да работи. Записал се да следва право в Софийския университет и работил като чиновник в представителска къща, в банка, директор на дружество „Първи български таксиметър”.
„Интересите ми към литературата - изтъква Спасов - почват твърде рано. Още като ученик в отделенията съшивах тефтерчета от празните листове на тетрадките и ги изпълвах с рисунки и бележки - ръкописно - предимно закачливи, за членовете на семейството.
Това ръкописно издание просъществува като двуседмично явление близо една година. Носеше (по подражание на „Българан” и „Барабан”) названието „Мърмъран” и емблемата му беше черна котка.
Моят баща караше мене и брата ми да пишем дневници (но нищо не излизаше) и когато влязохме в прогимназията, поиска от нас да станем по-сериозни.
Аз зарязах редактирането на „Мърмъран” и заедно с брат ми (година по-голям от мене) почнахме „сериозно” ръкописно списание „Наша мисъл”! Пак върху листове от тетрадки, но вече в два екземпляра (с индиго), а рисунките - цветни, с акварели.
През 1919 год. в Русе почнаха да излизат редактирани от учители списания „Ученическа мисъл” и „Юноша” и ние можехме вече истински да печатаме.
Бях 14-годишен, когато печатах за първи път с името си. Това е едно малко разказче в списание „Юноша”.
От 1920-21 год. започнаха да се плодят из България доста глупави по съдържание, но редактирани с много жар ученически и младежки списания. Приятелите на брат ми и аз започнахме в Русе издаването на сп. „Светли зари”.
Сътрудничех и на списанията по другите градове - все с псевдоними, които тогава бяха твърде модни, както беше модно и подражанието на символизма…”
Три години Спасов редактирал списание „Трезвеност”, орган на ученическия въздържателен съюз.
В София (1924 и 1925) редактира списание „Стяг”, а през 1032-1934 год. списание „Стара планина”. Сътрудничил на „Хиперион”, „Златорог” и „Българска мисъл”.
Първата му книга „Репортажи”, стихове, излиза през 1939 год.
Първото си произведение за деца - разказа „Душата на поета” - Спасов написал по покана на Николай Райнов за редактираното от него списание „Картина и приказка”.
