Петър К. Стойков
Петър Костадинов Стойков е роден през 1954 г. на Петровден. Вярва, че има непреходни ценности, като любовта, приятелството, изкуството. Мисли, че всеки трябва да живее както иска, според възможностите си, стига да не пречи на другите. Държи на християнските добродетели и морал. Учил е в механотехникум и във Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров” - специалност „Морско корабоводене”. Ходил е в светите места в Иерусалим и Витлеем, т.е. е хаджия. Бил е и в Рим и Ватикана, но не е видял папата. Харесва водата и в трите й агрегатни състояния. Публикувал е в алманах “Света гора”, списание “Знаци”, сборника “Поетите, времената, традициите”, списание “Български есперантист”, вестник “КИЛ”, „Словото днес”. Автор е на поетичните книги: “Поискай ми звезда…” (2001), “Добро утро, вечер” (2007), “Вик от статива” (2009) и “Червената бяла река. Избрани стихове” (2009), на книгата с хумористични миниатюри „Глътки първак”, ИК “Стършел” (2011). Рисува, но определя себе си не като художник, а като цветонаредител. Член е на СБП и Сдружението на писателите във Варна.
Публикации:
Електронни книги:
УМОРЕНИ СЪНИЩА/ брой 113 януари 2019
Поезия:
ПОЛОВИН ПОДКОВА/ брой 59 февруари 2014
ТЯ ПОТЪНА В СЛЪНЦЕТО…/ брой 83 април 2016
ТЪЖНИ МИСЛИ ЗА ЯВОРОВ/ брой 103 февруари 2018
Проза:
Публицистика:
ВЗЕТ И НЕВЗЕТ АВТОГРАФ/ брой 59 февруари 2014
Критика :
ЗА ЖИВОТНИТЕ, РАСТЕНИЯТА И ХОРАТА/ брой 104 март 2018
