Петър К. Стойков

ЕСЕН

На Станка Николова

Има още много есен в живота ни.
А и през зимата ще се живее.
Внуците пораснаха.
Вече други имат грижата.
Ние ще се радваме…
И да не казваме,
че от живота ни
малко е останало.
Досега живяхме истински.
И есента ни златна е.
В Австралия е пролет…

СПОМЕН І

Тя дойде със младостта си в късната ми есен.
Държах последните останки от страстта.
Тя ги взе!
Достолепно!
Насън ли е било,
мечтал ли съм
или се беше случило?
Не знам! Сега посред зимата ми…
Но спомням си…

СПОМЕН ІІ

Тя ме завладя във младостта ми
със знойното си лято.
Казваха презряла хубавица
и ни гледаха подигравателно,
ала любовта ни ги загърби.
Дълго щастливи бяхме.
Сега сме разделени.
Тя е в небитието.
А аз си спомням…