мисли за книгата на Иван Доброгледски „Мравки по кожата”

Петър Стойков

Всеки помни как мравки са лазили по кожата му. Това е едно по-различно усещане. И то остава дълго време след като те вече не са там.

Една такава по-различна книга почувствах като прочетох романа на Иван Доброгледски „Мравки по кожата”, изд. „Фабер”, 2018 г.

Отдавна не е писано на военна тематика. И ето, че се появи такъв роман. То армия няма, те на военни теми ще ми пишат - ще кажат някои.

Но армия имаше и които бяха в нея помнят… Литературните герои са знаещи, можещи и образовани. Едновременно с това са и хора с висок морал, чувство за справедливост и патриоти. Днес част от обикновените хора не вярват, че има справедливост и морал.

Някои /дано са малък процент/ смятат, че това са отживели понятия. Но не е така. Човек трябва да е борбен, да търси щастието и да отстоява принципите си. Така прави главният герой Чавдар Кабранов. И на нас читателите ни става симпатичен, че /поне на мен/ ни се иска да го наричаме Чар, както го назовават само най-близките му.

„… Вие не виждате ли какво става в страната ни? Що за ценности имате? Всеки се е втурнал да прави бизнес и пари, а вие рискувате живота си за нищо. Вие наистина сте луди. В чужбина с вашите умения само каскади да правите, ще станете милионери.” - провокира с въпросите си Ана, една от литературните героини.

На което Чавдар, главният герой, отговаря:

„ - Стига с тази чужбина, стига с този запад, роден съм в България и искам тук да живея и работя за страната си. Тук да отгледам децата си.”

Ана пак опонира:

„ - Но тя още сто години няма да се оправи.”

Ето, вече изминаха почти тридесет години след промените. Но аз вярвам, че България ще пребъде, щом има люде като Чар, Ана, Владо, Неда, Никола, Жули… Красотата ще спаси света, бе казал Фьодор Достоевски. Младите ще спасят България.

Така пък мисля аз. И дай, Боже! България е древна страна и трябва да пребъде. Младите пък са деца на света. Наистина, за тях светът е едно голямо село. Жули постоянно пътува между различни краища на планетата, Никола и Елица също.

Много е важно и че те не са политизирани. Освен патриотизъм от този роман можем да научим и много други неща, даже и практични. Дори и да сравним ценностната си система с тази на литературните герои, поне пред себе си.

В моята младост в разговорния език често се използваше фразата „Не ми се отвори парашута”, което в преносен смисъл означаваше, че тази работа не стана, или не можах да сваля онова гадже.

Но едно е да не установиш любовна връзка с някое момиче, а съвсем друго е действително да не ти се отвори парашутът. Така се случва с Чар, който в последния момент все пак успява да отвори резервния парашут. Успява да отвори и парашута на любовта и то на голямата любов.

Изключително щастие е човек да срещне голямата любов. И въпреки, че минава през много перипети, щастието на Чавдар е пълно. А и след като Жули се оказва негова дъщеря, той е един от най-благословените хора. Малко тавтология се получи, но това е.

Та, в този роман ни лазят мравки по кожата, не се отварят парашути, или по точно се отварят резервните в последния момент, обезвреждат се терористи. Заедно с това се откриват много житейски истини, разбира се как човек отстоява житейските си ценности, въпреки смяната на системата. Животът е сложен. Но човек трябва да бъде себе си. И Чар го прави.

Освен лазене на мравки читателят е усещал и мравучене вътре в него. Лекарите го обясняват по научному. Но тук става дума за метафори. От този роман разбираме и че „Вината за разпадане на бракове никога не е само в едната страна.”, че „Всеки има своя Аустерлиц и своето Ватерло.”, че „Мъртвите трябва да се помнят, а живите да се обичат.” От книгата научих, че има забранена зодия Паяк и старобългарската дума оренда. Припомних си и думата „хортувам”.

Много е колоритен образът на героинята Неда - една жена - носител на патриархални ценности, здраво стъпила на земята. За съжаление това поколение си отива, дано запазим нещата, на които ни учат. Всяка глава на този роман завършва с житейски мъдрости, които са като бисери. Та прочетете книгата. Има какво да научите от нея. И не само… Искам да подчертая, че любовните сцени са описани много романтично.

И накрая какво се оказва, че на човек му трябва най-вече изглед към душата на любимия човек. И когато панорамата е пред него, не трябва да се колебае, независимо дали мравките лазят по-често или по-рядко.

Романът завършва с отворен край и хубави мисли. Ще цитирам някои от тях: „Пътят към всяка човешка душа е любовта … , Защото любовта е свобода …, Мислите влияят на реалността.”. И се научете как се връзват шкотовият и двойният шкотов (брамшкотов) възли. Ще разберете защо като прочетете края на тази наистина значима творба.