ПОЛОВИН ПОДКОВА

Петър Стойков

ПОЛОВИН ПОДКОВА

Половин подкова намерих.
Половин щастие…

Половин любов.
Половин живот.
Той вече свършва.
Оттук нататък?
Половината в ада,
половината в рая.
Но къде по напред?
Или ден в рая,
ден в ада.
Половин…


РИСУНКА С МОЛИВ
ПО МЛЕЧНИЯ ПЪТ

Красивите звезди
са плачещи светулки.
Вселенска болка
изживяват.
Тъга изпитват
в самотата си.
И светят.


РЕСТАВРАЦИЯ
НА КАРТИНА

Обичах!
Изгорях.
Станах
прах
във урна.

Тогава
ме прегърна.


***

Станах просяк,
но ще прося за другите.
За тези, които нямат,
за гладните, бедните, бездомните.
И ще почувствам
         унижението.
Ако е унижение
         да просиш.
Ще прося
         официално облечен.
С вратовръзка,
               с костюм,
като че ли отивам
на прием
            или на бал.
Ще застана
пред църквата
до другите просяци.
Или до подлеза,
но не до фалшивите просяци.
И после всичко
пуснато
         в мойта паничка
ще им дам.
Ще дам
и от себе си.


***

Залюбих остатъка
от твойта женственост.
Стар съм вече.
И ти си стара.
Впрочем стари
са само телата ни.
А колко са млади
душите ни.
Как силно те обичам!
По-силно
от младежите
и по-мъдро,
заради годините.
Но повече
ли те обичам
поради възрастта ми?
Едва ли…
И като млад
така щях
да те обичам,
ако те бях
срещнал по-рано.


КЕСТЕНИ

Пак цъфнаха кестените.
И ми напомнят за теб.
Отдавна беше любовта ни.
Вече обичам друга жена.
……………………………………..
А навсякъде кестени …
Непроходима гора…