Петър К. Стойков

Като чета разказите на Иван Кьосев, събрани в книга със заглавие „Беглец”, си мисля за теорията за арийската раса. Защо ли? Не само защото Иван Кьосев е писател - ариец в добрия смисъл на думата. Напълно заслужено с тази книга е спечелил наградата за белетристика за 2002 г. на Съюза на българските писатели.

Не знам как се нарича този стил на писане, това ще кажат литературоведите и литературните критици. На мен тази смесица от стилове много ми допада. Тъжна, много тъжна самоирония има в разказите. И много, много философия и горчивина.

Мъча се да се смея, но не се получава. Сравнявам я с „Дванадесетте стола” и „Златният телец” на Илф и Петров. Но книгата „Беглец” е написана от един автор. Той е бягал по редакции, писал и е свършил всичката работа.

А както е известно, при Илф и Петров това са правили двама души. Това не е важно. Важното е, че книгата се е получила.

Някой сравняват стила на разказите със стила на писателя Булгаков. Не искам да звучи пресилено, но това е и моето мнение.

„Когато си кон, животът е тъжен.” - така започва разказът „Кон”. И е истина, че се срещат по света „…стройни кобили, с лъскав косъм, с влажни очи и кръшни ханшове, но я поживей с тях, че тогава да те питам, не са ли магарици? Магарици са, приятелю, магарици и то какви.” Така е от „конска” гледна точка. Да оставим коня и да си купим куче. Тогава ще се проверим колко струваме.

Въпреки, че това куче е най-верният ни другар, ние го зарязваме и изхвърляме на улицата само заради една жена, чието име не случайно започва с буквата „К”. И за която знаем, че след като ни употреби и използва, ще ни изостави.

Макар, че и нашата фамилия започва с „П”. Така че ще се окаже вярно това, което си мислят вулгарните простаци като Четников и Порталски в разказа „Помияр”. Но кучето Пиер не е помияр. Макар да не е от елитна порода. Затова пък е с благороден произход и потекло. И си е от чиста арийска раса, макар кучетата да имат породи, а не раси.

Май нещо си противореча. И Пиер започва с „П”, но тук нещата не са, както ги мислят Четников и Порталски. В очите на верния Пиер няма упрек, а само изгладняла нежност. Колко добре е казано: „…изгладняла нежност”. Да не изхвърляме Пиерите, които ни обичат. Малцина са тези, които не ни упрекват за грешките, та да ги ценим.

Спирам да чета, за да преосмисля прочетеното. Обикновено интересните книги се четат на един дъх. Тази книга е интересна, но спирам. Прочитам два разказа най-много и това е. Трябва да ги асимилирам. За пръв път ми се случва такова нещо като читател.

Препрочитам отново разказите „Кон” и „Помияр”. Та ще продължа това есе след време Какво ли би казал Лафонтен? Не знам, но авторът пита в разказа „Копая си градинката” - „ … Защо ли жените харесват толкова говедата?”. Та освен конете и кучетата намесихме и говедата. В книгата става въпрос и за коефициента на интелигентност на прасетата, делфините и плъховете. Но, толкова за животните. Сега за растенията.

„…Освен лозичките в лозенцето има и 35 плодни дръвчета, ябълки, круши, праскови, три череши / не две праскови и две череши -бележката моя/, две джанки, два лешника, една дюля и едно дрянче. Първи цъфват джанките, после черешите, прасковите, дюлята, дрянчето и накрая ябълките. Цъфналите ябълки ухаят. Може да няма пари, но има ухание.” - казва авторът.

Малко е объркал от агрономична гледна точка за цъфтежа на дрянчето. И това няма значение. Хубаво е да има ухание. Майната им на парите. Да, добре го е казал епизодичният литературен герой, македонецът Спиро Милошевски: “…Като ово местенце нема друго на светот”. Зарязал Париж човекът и дошъл тук.

Но и тука жена му „тормози супругот”. „Си го тормозят супругот и нашите жени”. Та от съпругите отърване няма. Жената е необходимо зло, казваше баща ми. Житейски мъдрости. Но в книгата „Беглец” мъдростите са на друго, по-високо ниво. И привържениците на Маркс, на Сент - Бьов, Волтер, Бакунин, Жан Жак Русо, ще се съгласят. А копането на градинката може да почака, докато изпием едно кафе.

Защото „…овде е кефот…”. Щото „… от къде пари да ходим по чужбините”. Какво от това, че докато копаем тук, другите правят кариера. Освен това си имаме крайпътна борова гора, където и да починем, и поне временно да избягаме, като ни писне. /Разказът „Беглец”/ И ти идва да полудееш.

А за да полудееш трябва да си интелигентен. Вероятно затова полудя държавата ни, понеже е интелигентна … И за да не ме арестуват и сложат белезници /макар, че тоталитарните времена отминаха/, аз като главния герой Пиндиков ще промълвя:

- Товарищ Сталин, вы болшой уч?ньй …

Макар, че може би в затвора или в психиатрията ще е по-добре. Знам ли?… Но няма да се допитам до политиците и средствата за масова информация, а ще се опитам да си направя изводи, въз основа на такива книги като „Беглец”.