Иван Рудников

Иван Рудников (псевдоним на Иван Стефанов Тодоров), български писател, е роден на 13.09.1921 г. в град Фердинанд (днeшна Монтана). Завършва гимназия във Видин (1940) и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1944). Член на БОНСС. Участник в антифашистката съпротива. Доброволец в Отечествената война, сражава се в Унгария, сътрудник на фронтовия печат. После завършва Националната школа за запасни офицери „Хисто Ботев”. Редактор в Профиздат (1948-1954) и Държавно военно издателство (1954-1969). Най-напред печата в сп. „Българска реч” (1938). Сътрудничи на в. „Заря”, „Вестник за жената”, „Наше слово”, сп. „Росица”, участва в младежкия сборник “Отломки” (1939). След 09.09. 1944 г. сътрудничи активно на литературната периодика. Член на СБП, СБХ, Италианската академия за изкуства в Рим „Гулиелмо Маркони” (1980). Носител на литературната награда „Септември”, (Михайловград, 1970), на първа награда и златен медал за поезия на Международния литературен конкурс „Арте про арте” на сп. „Ил ностро вивайо” (Рим, 1972). Почетен гражданин на Монтана (2006). Творбите му са преведени на сърбохърватски, италиански, унгарски, гръцки и други езици. Автор на книгите „В името на мира” (1951), „На широк фронт” (стихове, 1953), „Път в живота” (поеми, 1953), „Конник през пустата” (стихове, 1957), „Звезди над Копривщица” (стихове, 1962), „Чайки край Китен” (стихове, 1964), „Гора на славеите” (стихове, 1966), „Двамата гуслари. Картинна книга” (1966), „Разбити бункери” (стихове, 1967), „Скъпоценните камъчета. Картинна книга” (1967), „Слънце в мансардата” (стихове, 1968), „Песента се ражда с утрото” (стихове, 1969), „Весело изворче. Картинна книга. Стихове” (1970), „Лирика. Избрани стихове” (1971), „Торба лъжи. Картинна книга” (1971), „Ержебет. Поема и стихове” (1976), „Птиците пеят за вас” (стихове, 1977), „Жертвоприношение” (1979), „Искрица от зората” (стихове, 1979), „Космически бездни” (1979), „Лирика. Избрано” (1981), „Дъщеря на слънцето” (приказка, 1983), „Плашилото с добро сърце” (1984), „Легенда за Ропотамо” (приказка, 1987), „Бабино ушенце” (стихове за деца, 1989), „Най-свят и вечен” (1995), „Белоградчишка симфония” (стихове, 1996), „Охридско сияние” (стихове, 1998). Умира на 22.12. 2008 г. в София.


Публикации:


Поезия:

ОЧАКВАНЕ/ брой 50 април 2013

ИЗ „ЕРЖБЕТ” (1976)/ брой 90 декември 2016

ИЗ „ЕРЖБЕТ” (1976) - ІІ/ брой 95 май 2017


Литература за деца:

ПЪРВАТА МИ СРИЧКА/ брой 49 март 2013


Преводи:

Владимир Карпеко - МИНАВАМЕ ПРЕЗ РУБИКОНИ…/ брой 90 декември 2016

Добриша Цесарич - БАЛАДА ЗА ПРЕДГРАДИЕТО/ брой 99 октомври 2017

Юстинас Марцинкявичус - АНТОНОВКА/ брой 107 юни 2018

Александър Уваров - НА ТЕБ ЕДИНСТВЕНА/ брой 107 юни 2018