Иван Рудников

Майко моя, майко мила,
ненагледна
и добра,
колко обич и закрила
в своето сърце
събра.

В тебе цялото небе е,
люлката
и песента,
слънцето, което грее,
за да бъда
на света.

От очите ти любими
нося светлина
в гърди
и не са ли те, кажи ми,
първите за мен
звезди?

И на нощите в покоя
чувствам
твоята ръка,
в мраз и вихри, майко моя,
ти ми даваш
топлинка.

Ти си първата ми сричка,
ти си първият ми
зов.
Ти си, майчице, едничка,
вечната в света
любов.