Александър Уваров

превод: Иван Рудников

Екватора два пъти минах,
пребродих аз юга студен,
едва от жажда не погинах,
полярни бури виха в мен.

Антарктика с неумолими
гнетеше ли ме с теготи -
те ставаха по-малко зрими,
щом идваше с мечтите ти.

И вредом, де ме спря съдбата.
аз вземах,
влюбен в теб - една,
от слънце - огън,
нощ - от вятър,
от океана - глъбина.