Николай Райнов

Николай Иванов Райнов (01.01.1889, село Кесарево, Великотърновскo - 02.05.1954, София) е български писател. Син на национал-революционера Иван Райнов. Завършва Духовната семинария в София (1908). Учи философия в Софийския университет (1911), но поради липса на средства е принуден да прекъсне. Става писар в гр. Провадия (1911). Издава първата си книга „Богомилски легенди” през 1912 г. под псевдонима Аноним. Участва в Първата световна война като военен кореспондент на Дойранския фронт. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919). Пак през 1919 г. пътешества в Египет, Сирия, Палестина, Гърция и Италия. Главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив (1922-1927), през 1925-1927 г. е командирован във Франция. Превежда „Тъй рече Заратустра” от Ницше (1919). Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Член на СБП. Пише стихове от ученик в семинарията, които публикува за пръв път през 1904 г. в списанията “Летописи” и “Художник” под псевдонима К. Поборников. Автор на 30 сборника с преразказани “Приказки от цял свят” (1931-1934), „История на пластичните изкуства” (12 тома, 1941),  „Вечното в нашата литература” (9 тома, 1941). Автор на поезия, проза, трудове по изобразително изкуство, фолклор, етнография и др.; редактор на списания и вестници. Книги: „Видения из древна България” (1918), „Книга за царете” (1918), „Очите на Арабия” (1918), „Слънчеви приказки” (1918), „Между пустинята и живота” (1919, за този роман е отлъчен от църквата), ,„Градът” (поема, 1918), „Книга на загадките” (1919; 1928), “Светилник на душата” (1920), “Имало едно време. Сказание в пролог и 3 действия” (1923), “Корабът на безсмъртните” (стихове, 1928), ”Отдавна, много отдавна” (разкази и легенди, 1939), “Сърдечен огън” (дамаскини и притчи, 1939), “Счупени стъкла. Разкази из съвременния живот” (1939), “Кръвожадни” (роман, 1947), “николай Павлович” (1955), “Избрани произведения” (1957), “Избрани произведения в 4 тома” (1969-1971), “Пълно събрание от съчиненията. Т. 1, 11-14 (1918-1939) и мн. други. Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт. Активен сказчик. След 09.09. 1944 г. е съосновател и първи директор на Института за литература на БАН (1948-1949). График, декоратор, философ, преводач. Владее много европейски езици. Творческото му наследство включва 80 тома. Баща на скулптора Боян Райнов и писателя Богомил Райнов.


Публикации:


Поезия:

САЛОМЕ/ брой 46 декември 2012

ХРИСТОФОР КОЛУМБ/ брой 48 февруари 2013


Публицистика:

ДВЕ ДУМИ ЗА СЕБЕ СИ/ брой 46 декември 2012

ИВАН ВАЗОВ/ брой 80 януари 2016

ЧЕТИРИСТОТИН И ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ/ брой 82 март 2016

НАРОДНАТА ПРИКАЗКА/ брой 88 октомври 2016

ДИМЧО/ брой 108 юли 2018


Кореспонденция:

ПИСМО ОТ НИКОЛАЙ РАЙНОВ ДО ЛУИДЖИ САЛВИНИ/ брой 108 юли 2018


Критика за Николай Райнов:

ПРИКАЗКАТА. В ПРИКАЗНИЯ СВЯТ НА НИКОЛАЙ РАЙНОВ./ автор: Ирена Панкева/ брой 31 юли 2011