Пенчо Пенев

Николай Райнов снабди българската литература с художествени приказки от всички времена и народи, преразказани майсторски, с чувството на голям художник-писател.

А това е неизмеримо богатство за българската литература, защото първите ценители
на едно такова дело - децата - се пленяват веднага от чудния език и художествената мощ на приказките.

А който е следил ревниво творчеството на Райнов, той сигурно е забелязал, че приказният елемент у него заема съществено място.

Приказното, стремежът към незнайното, оня тайнствен копнеж у човека, който постепенно го води към творчески постижения, към духовни завоевания и към величави действия, е основен творчески мотив в целия живот и цялата дейност на Райнова.

И нищо чудно в това, че Николай Райнов е събрал повече от тридесет тома приказки и ги е преразказал на оня дивен български език, който той владее в такова цветисто съвършенство.

И мен ми се струва, че дори само това да беше извършил той, пак би бил голям, и пак би имал изключително значение в българската литература. Защото той е дал на децата, на българските деца, такава духовна храна и по такъв начин!

Писателят разказва така просто, естествено, така спокойно и топло. И най-важното, Николай Райнов знае много добре тайната на народната приказка, нейната сила и власт и я запазва напълно, без да накърнява в преразказа самобитността на народния разказ, ако и да го подлага на една художествена преработка.

Трябва да добавим, че Николай Райнов не само преразказва приказки, но и сам е създал редица приказки.

Oт тях, с величествено построение и поразяващи образи се откроява приказката „Княз и чума”.

Това е една приказка, която еднакво може да се чете от деца и възрастни, защото Николай Райнов прикова всеки читател с богатство на своето въображение, което умело и майсторски строи всевъзможни интересни положения, които извеждат героя през многобройни изпитания и лутания до щастливия край.

Тази приказка, която е един шедьовър на разказно изкуство у нас, е илюстрирана богато с картини от самия автор. А това стократно увеличава нейната стойност и прави произведението още по-мощно и завладяващо.

Приказките на Николай Райнов го утвърждават като голям писател, със съвършен стил и език, и същевременно го правят най-голям приятел на децата, най-близък техен доверник.

И славата на писателя Николай Райнов ще се разнася дотогава, докато е жив българският език, и докато тупти българско детско сърце.

Защото приказките на Николай Райнов са най-голямото богатство на българската детска литература.

——————————

в. „Николай Райнов. 35 години творчество”, София, 8. 02. 1948 г.