Писмо от Николай Райнов до Луиджи Салвини

София, 5 декемврий 1939 г.

Приятелю Салвини,

С прискърбие научих за нещастието, което се е изсипало над твоя хубав дом. Защо да се мамим - това е живота. Никой не знае какво му носи утрешния ден. Бъди силен, ти имаш такова хубаво бъдеще и толкова богати заложби.

Получих книгите и благодаря. Особено се радвам на антологията и на историята. Пантелеев е още болен. Преди десетина дни се оперира от апандесит, всичко мина благополучно и сега е вкъщи. Панчо е по ревизия из провинцията. Тия дни ще ти изпратя новата си книга с разкази.

Трябва да ти съобщя приятелски, че антологията ти не направи добро впечатление. Не знам кой друг се е бъркал, но явно е, че той не познава съвременната ни литература. С нищо не може да се оправдае отсъствието на Влайков.

Въпреки, че дни наред задържам излизането на статия против антологията от Н. Атанасов, тя пак ще се яви и то в официоза. Недоволни са и Данчов, К. Мутафов, Д. Калфов и всички по-млади, които днес коват българското слово.

Щом се поставиха двама-трима от тях, коя мярка наложи пренебрегването на други с много по-голяма дарба? Толкова ли щеше да се затрудни издаването, ако се бяха напечатали още две коли? Не се минава ден да не ме питат по телефона, било устно защо е представена българската белетристика пред италианския читател в този вид.

Както и на господин Министър Ботай, така и на г. Лучиано ди Фео са казани доста горчиви неща за отношението на Института към българския писател и към приятелите на Италия.

Знаеш ли ти, че аулата на Университета не беше пълна и че на откриването на изложбата на книгата имаше само двама-трима писатели. Защото никой не счете за нужно да почете поне с покана членовете на Съюза на българските писатели.

А те са само 120 души. Същото стана и с вечерята в Легацията. Аз, например, от кумова срама, бях канен само на чая, който даде Лигата. Позволи ми да направя бележка, че така не се печелят приятели и не се оказва внимание към тия, които са свързани с такива здрави връзки на лична основа.

По-добре е да ти ги кажа тия неща, отколкото да ги премълча. Защото тук руската и французката пропаганда са много добре организирани и работят планомерно и активно. Устройват се вечери, подпомагат издания и вестници, раздават ордени за много по-дребни прояви от тия, които вече са сторени за Италия.

Вярвам да си получил вестниците с моите работи. Скоро ще ти изпратя други. Защо не ги отбелязваш в „Булгария”, щом вече сте приели тоя ред?

Вчера получих писмо от Вайс от Талин.

Поздрави приятелите, а тебе сърдечно стиска ръката твоя
Николай Райнов