ДИМЧО
Впечатленията ми от Димча са великолепни. И като поет, и като другар, и като приятел, и като човек - той беше образцов.
След като биде убит, ние го сложихме веднага редом с Ботйова и Яворова - и не сбъркахме.
Но това стана - чак след като биде убит. Убит, при това не само от куршум…
За „бохемството” на Димча и за връзките на поета с „прокълнатите” поети на човечеството, не бих могъл да кажа нищо.
Димчо (Бог да го прости!) беше всичко друго, но не и пияница.
Сиреч - не беше от ония, които не сядат на обед или вечеря без чаша ракия (аперитив) и половница вино.
Под „бохемство” не разбирам циганщина, но Димчо не винаги имаше що да яде, а винаги прощаваше на ония, които можеха да го нахранят, макар, че не желаеха. („Не бива да се разглезва” - казваха тия благоговейни люде).
Верлен той обичаше, а още повече - Франси Жам.
Дори през време на войната Лилиев ни показа карта, на която Димчо му беше написал стихотворение, в което си спомняше тоя кротък Франси Жам.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 14, 15.10.1941 г.
