САЛОМЕ
танцувачка сирийска
- - - Заглъхна смели скок на бесни центавреси
Зад пурпурен копринен балдахин.
Глава прихлупил - мрачен и самин -
Тетрарха гледаше в прехлас: донесе
Нощта възторзи, а деня - тъги…
Чаровни образи на дяволски магии
Трептяха марно… „Хей, Саломе! - Де си?” - -
И в здрача на погасналия ден
Въздишаха изпитите минути:
Далече глъхнеха нечути
И хлипаха разпътни празници… Смутен -
Видя, че се отронва плав рубин,
Сълза и кръв - от морните зеници.
…Че дни пламтяха с огнени езици, -
Осмиваха политналия ден на блуден син.
- Сълза… Отрони се и мъртва спре се
На сухите замръзнали ланити.
- - - - - - - - - - - - - -
Пращяха стави, в страшна мъка свити - :
„ … Саломе! Хей, Саломе! - Де си? - - ”
II
Той плачеше. - - Играеха стените
В отзвуците на премалнели пир…
Растленни сенки в многоцветен шепот
Разтлащаше студен зефир:
- Възкръсваха изново в спомен дните
На сласт: бедра, гърди, очи, нозе во трепет
Унесени след трескава игра. Студенина
От празни зали съскаше навред. Една
и две ли нощи тръпни от години
Са късали разнизана душа? Без срам
В съблазън остра танци се редеха:
Стар спомен за падения безчинни.
- - А днес кадилници на тъмен, празен храм
Прекъснатия хубав сън подеха…
Обърнат беше царския потир,
Не струваше и сребърен статир!…
Над млъкнали преддверия вампир
Отровен мраз развихряше. „О, да! Изкупен
Бе скъпо редки блян!…” (И той се пак унесе).
… О, жив е още - и кипи разтленни пир!
- - - - - - - - - - - - - -
„ … Саломе! Хей, Саломе! - Де си? - - ”
ІІІ.
Мълчание. О, ледено мълчание на страшни коридори!
- Самотна сянка се далеко мерна:
Коси приклапяха притворени ресници,
Очите - зрители на пъклени раздори -
Се губеха в чертата черна.
Де гняв бе скъсал на везни си
На правда примката. Кръв багреше уста
Прехапани - и бели стиснати зъби. Къдрици
Се слепяха в безреда. А мъстта
Бе кръв смразила в капки по разсипани коси
И сплела бе жестока везба. Той видя: краси
Студена бледност в паднали ланити.
Брада - на низове разпаднала. Вълните
На люта смърт приклопили очи,
Во синина пропаднали. - - - Мечта - ?
- - - Видение? - Не! - Образ на Нощта,
Разплавила в потир на смърт лъчи.
… И той ридаеше: „О, блян, върни се ! -
О, блян, върни се!”
- - - - - - - - - - - - - -
Мълчание пред блясък на зарници.
Мълчание пред блясък на зарници.
Мълчание по друм бездомен и трънлив. О! -
Мълчание на зъби стиснати! - А страшните завеси
Страхотно шъпнат - мрачно и сънливо - :
„ … Саломе ! Хей, Саломе ! - Де си? - -”
IV
- - - И - днес живота се на две раздели . . .
Сън ропотен скова очите на тетрарха
И той видя в безумни час - помътен -
Отново нейни образ: чар се пъклен стели
И капе кръв по царствената арка,
Де меч разсече гиздост дива. Сласт
Парлива зашумя след танц безпътен…
- А тя, разметнала одежди, с дива власт
Оплете погледите им обезумели… Млада
И стройна, пърхаше девицата, снага извила
Под острите лъчи на сто лампади.
- - Измамлива и тръпна като пепелянка,
Тя скланяше очи: в разтленна жила
Кипяща кръв приливаше… Иглянка,
С отрова пълна, лоб красеше - за да възвести
Завършек лих на страшен пир. - - Блести
И се е още чар снага извита…!
Блести по вежди склопени графита,
Размерен ход разплита -
- Извива - и плете нозе…
Тетрархът ловеше в дима отровен,
Преплетен в златото на лъскави картини.
Виденията, от които гузен страх душа обзе:
Видения - савани, де самин лежи заровен…
И - ето пак:
Отсенки на снага чаровна… Стине
И в гузен мрак
Смразява се кръвта, бегливо
Сън склапя полубляснали очи…
А чар на Грях застива и мълчи,
Та знойна мисъл къса с тръпка дива
Душа посърнала, разбита…
- - - - - - - - - - - - - -
И свърши се… На дните мълчаливи
Междата почва. От светлик опита,
Душата чезне в мрачини. Завеси
Страхотно шъпнат вопъла последен
На друг живот - умрял… Смъртта размеси
Магията с позора на кръвта - (И в гъсти мрак
Тетрарха вдава поглед леден: -
- - Мълчание) Но ето: чу се пак
Издайни шепот на таинствени завеси - :
„… Саломе! Хей, Саломе! - Де си ? - - ”
V
. . . Под бесен рев на флейти и тимпани,
В безумен чар, изтръпнала от сласт,
Играеше девицата измамна - - : погребани
Са днес минутите на чар! А бели длани
Раздипляха коси. - Талаз подир талаз -
- Кръвта приливаше… Златист,
Измамлив огън в погледа: без вид - и
Все пак слял всички образи. Цимбал сечеше низ
От луди звукове. Извити
В опиване от страст ръце
Замираха след бесни тръпки. В сън
Премрежени очи от жад за нега
Раздипляха кълба позорен чад. Лице
Загледано в омая. - - Тръпен звън
Нечакано разби чертози: стяга
Душата пъклен обръч. Нож в ръка
Просъска остро … И - настръхнаха косите…
- - А виеше се змийски голата снага:
Две дяволски очи,
Безумно впити,
Пронизваха през адски рев
На флейти, харфи, погледи, лъчи.
- - Играеше… Нозе не видяха отмора…
И днес - отзвуци будят пъкленния зев
На люта смърт… Играеше… А в бляснали очи
Догаряше позорът на Гомора…
- - - - - - - - - - - - - -
…Разголени блестяха раменете
На пепелянката, що смучеше со жад
Отрова из душа му през денете
На тръпна мъка и позорен чад…
А днес, разсипал в кървав спомен
Вино и блуд, забравил зли прокоби,
Подобно гръм над храм поломен
Нож кървав блясна - лоб и
Беззъби челюсти да фрасне: с меч
На стръвна ярост и закана черна
Явяваше се постник да проклина отдалеч…
- - Разтворена паст черна зъбеше една врата
Под нея зееше дълбока мразна щерна:
Оттам и днес долитаха закани. В ледна самота
Пред жъртвен дим убити жрици бледни.
Тъй зли слова през стиснати зъби
Отронват. - - Но дали ще са последни
Прокобите на мъртвия пророк? - Съдби -
- Две страшни ориси се сплетоха злокобно
В чертозите на Блуд и Красота.
И днес - отново… Сякаш хлипане надгробно
Разнасяха над него сключени уста - - -
Пророкът идеше… - Смола - коси на дипли
Разпаднали по медни рамена,
Се змийски гърчеха. Уплашен вик ли
Ще спре с безумство ножа на палача? -
Уста от киновар, глумливо свити на страна.
Отровна клетва не домълвиха. И в здрача
На ден безумен жилеста десница
Се сви - и сгърчена замръзна… А главата
Джелат пое - и н е й отнесе я… Блудница -
На ориста отровни прах
Разсипа, за да заглуши на мъст словата
- А после?… (О, безумен страх
От чарове и клетви закъснели !) -
… Блести ханжар - на мълния език -
Политат сухи звукове, измама снели,
Пробудени в разплакани гърди,
А т о й - умира: без уплаха - и без вик…
- - - Години… Днес отново!… Ще седи
Магйосания път пред млъкнали чертози -
- Навеки !… Мътен дим задавя и суши
Замръзнали в безумие зеници през разтрози
От светлина: там тъне стъпката на две погинали души.
VI
… Кой казваше? - Йоканаан самин
Желязна реч в чертози прогласи
И клетви съскаха по страшни коридори.
Чад пъклен на ховения и мириз на ясмин
Слова прокобни пълнеха: - „Не си
Ти сетен син на люта участ. Що говори
Жестоки глас на Сабаота гръмен?
- Горко ти, син на Гибел, сетен
Потомец на разпътна кръв! Содом
И Бетсаида ще разкрият пътя стръмен
В светкавици на гибелен пожар! Проклет
Навеки - ! Елохим ще съди на Разгром
и Тление децата! Дом на грехове -
… Горко ти! - дом, на стръв и гибел верен! -
Мзда кървава съдбата ви кове: -
Дете - блудница, суетен властител лицемерен,
Отхвърлеци на минали блистания позорни:
Ще съди страшен гнев - правдив и строг -”
Кръвта на жилите, от ласка морни!
На Хоразин съдбата бе записала навеки
Зловещото падение на вашия чертог! - ”
… Той помнеше. - И днес пророка жив е:
Играят пламъци в очите му. Далек - и
Все тука е - : кънтят изново клетвите му диви…
- Движение на мъст подигаше ръката в миг
На див възторг - и диплеше разметната драперия.
Невиден, гиздав лик :
Жена - и чар на суха, страшна бръчка,
В пустинята откърмена години… Зли поверия
Смущаваха душа отпаднала: безумна глъчка
На страшни духове - прокобници, закани
И - кървави петна в душата!… Странни
Видения… Той помнеше. А минаха години след
Последни пир. И - днес отново!… В погледа му строг
И в рязката черта на веждите прибрани
Личеше власт на лъв и на жена - „Проклет!
- Проклет назеки!” Що остави мъртвия пророк?
Що завеща - на падане начало? - Съсипни
През гибел, меч - и пъкъл на измами сластни…
… Той помнеше. - Но минаха години ред. Страни
На кръв и лиха смърт, пустини черни и безгласни:
Това бе кобни път! - И - днес отново сянка се надвеси
Над кипнала в безумие душа… И - - до кога?
… Играеше… Извиваше се пламнала снага - -
„ … Саломе ! Хей, Саломе! - Де си - - - ? “
