Никола Радев
Никола Радев е роден през 1940 година в село Левски, Варненско. Завършил е Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Служил е във военно-морския флот и в Параходство „Български морски флот” като първи помощник капитан. Плавал е във всички райони на Световния океан. Работил е още като журналист и книгоиздател - десет години е бил директор на „Профиздат” и осем на „Земя” От 1999 г. до 2003 г. е председател на Съюза на българските писатели. Автор е на 14 книги в 29 издания. Между тях са „Маримани”, „Море на вторите бащи”, „Истина без давност”, „Залезът на морските вълци”, „Седмото весло”, „Когато Господ ходеше по земята”. Има преведени книги на немски, унгарски и руски. Носител е на Международната литературна награда „Михаил Шолохов” (Русия), Националната награда „Академик Людмил Стоянов”, както и на Голямата литературна награда „Варна”. Умира на 17.06.2016 г.
Публикации:
Проза:
Критика:
МНОГОПЛАСТОВА, ДЪЛБОКА И СЪДБОВНА КНИГА/ брой 42 юли 2012
ПОДОБИЕТО НА ЖИВОТ/ брой 172 ноември 2024
Интервю с Никола Радев:
ПО СИНИЯ ПЪТ НА ГОДИНИТЕ…/ брой 74 юни 2015
Критика за Никола Радев:
ПАМЕТТА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НА ФАШИЗМА/ автор: Елена Алекова/ брой 70 февруари 2015
ВИСОКА И ПРЕВЪЗХОДНА БЕЛЕТРИСТИКА/ автор: Никола Иванов/ брой 77 октомври 2015
За Никола Радев:
O.З. ДУХЪТ/ автор: Атанас Капралов/ брой 73 май 2015
ПРОЩАВАНЕ С НИКОЛА РАДЕВ/ автор: Елена Алекова/ брой 85 юни 2016
ЗА ЧОВЕКА И ПИСАТЕЛЯ НИКОЛА РАДЕВ/ автор: Костадин Пампов/ брой 99 октомври 2017
ЗА МЛАДИЯ И ГОЛЕМИЯ НИКОЛА РАДЕВ/ автор: Панчо Недев/ брой 108 юли 2018
