Атанас Капралов

                     На Никола Радев

Далеч от суета и слава
с годините се скрих.
Животът,
който ми остава,
жадувам да е тих.

Друг нека да лови куршуми,
друг - вълци да пасе.
След толкова войни безумни,
духът ми е о.з.

Играе в гостната на табла
с роднини от отвъд -
ръждиви ордени за храброст
в камината смърдят.

Дланта не ме сърби виновно
за краставия свят.
Сърцето е ленив часовник
от антиквариат…

Парчета счупена надежда
по пода смитам сам.
Във огледалото се вглеждам,
но няма образ там.

Там някой хвърля ми очите
в панера за пране…
…И две сълзи прощално питат:
Живях ли,
или не?