Алексей Николаевич Плешчеев [22.11(4.12). 1825, Кострома - 26.09(8.10).1893, Париж; погребан в Москва на Новодевичето гробище] е руски поет, преводач, прозаик, литературен и театрален критик. Роден в обеднялото семейство на провинциален чиновник, представител на старинен дворянски род, дал Св. Алексий Московски и литератори, сред които известният в края на XVIII век писател С. И. Плешчеев. Детството му минава в Нижни Новгород, където от 1827 г. служи баща му, починал когато Плешчеев е дете. Майка му Елена Александровна (по баща Горскина), дава на сина си добро домашно образование, продължило в Петербург (където се преселва с майка си през 1839 г.) в школата за гвардейски подпрапорчици и кавалерийски юнкери (постъпва в 1840 г.). През 1842 г. напуска училището (по болест, разочарование и липса на средства), а през есента на 1843 г. постъпва в историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Посещава салона на Майкови, запознава се с М. Буташевич-Петрашевски, Фьодор Достоевски, Иван Гончаров, М. Салтиков-Шчедрин и др. През 1854 г. напуска университета, без да прекъсва връзките със съмишлениците си. Печата стихове от 1844 г. - в сп. „Съвременник”. Издава първия си сборник със стихове през 1846 г. и става известен. През втората половина на 40-те г. се изявява като прозаик - реалист, създава редица разкази и повести, в които личи влиянието на Гогол. Арестуван през 1849 г. заедно с другите петрашевци, осъден на разстрел, присъдата му е заменена с 4 г. каторга. Присъдата му по-късно е смекчена: през декември 1849 г. е изпратен като редник в Уралск, Оренбургския край, и Оренбург, където служи няколко години като войник, произведен е в унтер-офицер, после - в прапорчик, и накрая преминава на цивилна служба. През 1857 г. се оженва. През 1859 г. се заселва в Москва и се отдава на литературен труд. Сътрудничи на вестниците „Московский вестник”, „Московские ведомости”, сп. „Русский вестник” и в петербургски издания („Светоч”, „Искра”, „Время”, „Русское слово”). Редовно публикува библиографски бележки, театрални и литературни рецензии, в които отстоява реалистичните принципи в изкуството. Помества в „Отечественные записки” и „Биржевые ведомости” обстойни статии за европейската литература, съпровождайки ги често с преводи на творби на Зола, Стендал, братя Гонкур, Доде. Превежда и Хайне, Айхендорф, Петьофи, Шевченко, Юго, Байрон, Мур, Саути, Леопарди и мн. др. Издава сборник стихове през 1858 г. , последван от други поетични книги, повестите „Наследство” и „Баща и дъщеря” (и двете - 1857) „Будньов” (1858), „Пашинцева” и „Две кариери” (и двете -1859), „Призвание” (1860). През 1860 г. излизат два тома „Повести и разкази”, а през 1861 и 1863 г. - още два сборника стихове. Подпомага младите Надсон, Гаршин, Иван Суриков, А. Серафимович, Апухтин, Мережковски, Чехов. Жени се два пъти, но няма деца. През 1863 г. по време на процеса на Чернишевски се проваля опитът да бъде привлечен като подсъдим. От 1872 г. живее в Петербург, става секретар на редакцията на „Отечественные записки” (а след смъртта на Некрасов - и завеждащ поезията в списанието - до 1884 г). След закриването на „Отечественные записки” издава свое списание „Северный вестник”, в което работи до 1890 г. В периода 1870-1880 г. се занимава най-вече с поетични преводи от немски, френски, английски и славянски езици. През 1890 г. получава голямо наследство от роднина в Пенза (от него се ползва само 2 г.) и, най-после свободен от изнурителната работа, пътува зад граница - живее в парижкия хотел „Мирабо”; но здравето му вече е влошено и не успява да осъществи творческите си планове. По стиховете му са създадени повече от 100 романси и песни от известни руски композитори Римски-Корсаков, Мусоргски, Кюи, Гречанинов, Рахманинов, Чайковски. През 1887 г. издава пълните си събрани стихотворения. Второ издание - дело на сина му, с някои допълнения, излиза посмъртно, а в 1894 г. са издадени „Повести и разкази”. Автор на 13 пиеси, сред които „Услуга”, „Няма лошо без добро” (и двете - 1860), „Щастливата чета”, „Командирката” (и двете - 1862), „Какво се случва често” и „Братя” (и двете- 1864), и др., които се играят във водещите театри на страната. Важно място в творчеството на Плешчеев от последното десетилетие на живота му заема литературата за деца: сборниците „Кокиче” (1878) и „Дядови песни” (1891).

Публикации:

Поезия:

ПОЗНАВАМ ДНИ: БЕЗ ЗЛОБА, БЕЗ ЛЮБОВ…/ превод: Надя Попова/ брой 40 май 2012

В ТЕЗ ДНИ: НИ ЗЛОБА, НИ ЛЮБОВ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 46 декември 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

СТИХОВЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 73 май 2015

ЧИСТИЯТ ПЪТ/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 102 януари 2018

ПРИЗРАЦИ/ превод: Надя Попова/ брой 102 януари 2018

УЧИТЕЛ/ превод: Никола Венетов/ брой 112 декември 2018

ПРЕЛЕТНА ПТИЧКА/ превод: Цоньо Калчев/ брой 120 септември 2019

КАПЧИЦИ ДЪЖДОВНИ/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 134 януари 2021