СТИХОВЕ
превод: Татяна Любенова
***
Тягостна картина!
Облаци - безкрай,
дъжд навън се лее,
до прага - все поля…
Посърнала рябина,
под мокрите стъкла,
гледа тъжно, милата,
сивите петна.
Защо тъй рано, Есен,
на гости си дошла?
Сърцето още иска
топло, светлина!
Не ти се радва никой!
Унилият ти вид
на бедния вещае
несгоди и тъги.
Чува той отрано
децата как пищят;
знае, че от студ те
през нощта не спят;
Няма топла дрешка,
в печката дърва…
Ти на чий зов, Есен,
тук се отзова?
Вън, и слаб, и бледен,
болен се превил…
На слънцето се радваше
и бодър бе преди!
А сега - навяват
листата жълти, с вой,
на душата болна
зловещи мисли - рой!
Рано, рано, Есен,
на гости си дошла…
Не ще дочакат много
топло, светлина!
1860 г.
—————————–
ДЕЦА
Обичам ви аз, къдрави главици!
Смехът ви звънък, вашата шетня,
уловките и детските ви хитрости,
ме веселят и радват от душа!
И гледам ви сърдечно, с умиление,
забравям нуждите житейски и гнета;
но кратко е отрадното забвение,
възвръща се отново в мен скръбта.
Въпреки волята, дълбоко във душата,
един мъчителен въпрос крещи:
нима и с вас ще бъде зла съдбата
и ще вървите след безплодните мечти?
Нима и вашите духовни сили
със зло, в борбата ще се разпилеят?
И светлина правдива, в облаците сиви,
не ще проблесне и не ще ви сгрее?
Ний страдахме - и вярвахме тъй страстно,
че други дни ще дойдат! О! нима
те и от вас далече са - така прекрасни -
и е далече на стремежите целта?
Но на въпроса ми посърнал няма отговор…
Дано добър е Господ, тази чаша зла,
която нашия жесток живот отрови,
да не докосне, мили, вашите уста!
1861 г.
***
Скучная картина!
Тучи без конца,
Дождик так и льется,
Лужи у крыльца…
Чахлая рябина
Мокнет под окном;
Смотрит деревушка
Сериньким пятном.
Что ты рано в гости,
Осень, к нам пришла?
Еще просит сердце
Света и тепла!
Все тебе не рады!
Твой унылый вид
Горе да невзгоды
Бедному сулит.
Слышит он заране
Крик и плач ребят;
Видит как от стужи
Ночь они не спят;
Нет одежды теплой,
Нету в печке дров…
Ты на чей же, осень,
Поспешила зов?
Вон и худ и бледен
Сгорбился больной…
Как он рад был солнцу,
Как был бодр весной!
А теперь - наводит
Желтых листьев шум
На душу больную
Рой зловещих дум!
Рано, рано, осень,
В гости к нам пришла…
Многим недождаться
Света и тепла!
1860 г.
—————————–
ДЕТИ
Люблю я вас, курчавые головки!
Ваш звонкий смех, и ваша беготня,
И хитрости ребяческой уловки -
Все веселит, все радует меня!
Гляжу на вас в сердечном умиленье,
Житейских нужд забыв тяжелый гнет;
Но коротко отрадное забвенье,
И вновь ему на смену скорбь идет.
И в глубине души, помимо воли,
Мучительный рождается вопрос:
Ужель и вам не видеть лучшей доли?
И вам идти путем безплодных грез?
Ужель и вы в борьбе со злом могучим
Духовных сил растратите запас?
И правды свет, пронзив густые тучи,
Вам не блеснет и не пригреет вас?
Страдали мы - и верили так страстно,
Что день иной придет.О! неужель
Он и от вас далек - тот день прекрасный -
И далека стремлений наших цель?
Ответа нет на мой вопрос унылый…
О, дай-то Бог, чтоб это чаша зла,
Которая всю жизнь нам отравила,
До ваших уст, малютки, не дошла!
1861 г.
