Алексей Плешчеев

превод: Цоньо Калчев

Щом се хали зимни спряха,
красна пролет нацъфтя -
и под нашта мила стряха
малка птичка прилетя.

Три дни в клюнче сламки мъкна,
пух и дребнички листца,
вито гняздо тя си стъкна,
снесе вътре яйчица.

Па подхвръкне зад баира,
по полета и шумак -
за деца мушчики сбира,
дор настъпи нощний мрак.

Тиха нощ земя покрива,
трепкат светлите звезди,
птичка сладичко почива
в топло гняздо на греди.

Ех, пък сутрин зад дъбрава,
ясно слънце щом изгрей,
тя го с радост поздравява
и отново пак запей.

Мине лято, дойде есен -
край на земни красоти,
зад морето в кът чудесен
мила птичка пак лети.

——————————

сп. „Венец”, г. 1, кн. 7, март 1912 г.