Алексей Плешчеев

превод: Красимир Георгиев

В ТЕЗ ДНИ: НИ ЗЛОБА, НИ ЛЮБОВ

В тез дни: ни злоба, ни любов,
ни жажда за дела, стремеж към истини -
кръвта е хладна, няма зов,
сърцето спи, застинали са мислите.

Към призиви житейски ставам глух,
студено наблюдавам и безстрастно
към всичко, нявга моя дух
тревожило и мъчило всечасно.

На женски набези към мен
през тези дни аз отговор не давам;
в бездействие и в срамен плен
на сън душевен час след час минава.

И страшно ми е, стапящ страх.
Боя се, че сърцето ми изстива,
че с чувствата превръщам в прах
в кръвта ми огън, в тялото ми сила.

Не съм аз, Боже, още стар…
На всеки, който търси изкупление,
не позволявай тази жар
сърцето да засипва със съмнения!

—————————–

ЕСТЬ ДНИ: НИ ЗЛОБА, НИ ЛЮБОВЬ…

Есть дни: ни злоба, ни любовь,
Ни жажда дел, ни к истине стремленье -
Ничто мне не волнует кровь;
И сердце спит, и ум в оцепенении.

Я остаюсь к призывам жизни глух;
Так холодно взираю, так бесстрастно
На все, что некогда мой дух
Тревожило и мучило всечасно.

И ласка женская во мне
В те дни ответа даже не находит;
В бездействии, в позорном сне
Душевных сил за часом час проходит.

Мне страшно, страшно за себя;
Боюсь чтоб сердце вовсе не остыло,
Чтоб не утратил чувства я,
Пока в крови огонь и в теле сила.

Годами я еще не стар…
О боже, всех, кто жаждет искупленья,
Не дай, чтоб пеплом сердца жар
Засыпало мертвящее сомненье!