Алексей Плешчеев

превод: Стилиян Чилингиров

- Почтений Осльо, мисля, че напразно
окото ти е все към пропастта:
пътечката не е тъй безопасна,
да се мотаеш по таквиз места.
Или ти веч дотегна младината,
или те просто тебе, милий мой,
обхвана на магарето ината?
Не ми се иска мен в смъртта покой.
Върви по пътя си, недей се мота.

Отвърна Осльо: - Не е на инат,
и мене също мил ми е живота,
и аз съм също още твърде млад.
Избягвам от широкий път, че много
по него има неизбродна кал.
В пътеката вървя си без тревога
(за моите копита ми е жал).
Макар тя път е тесен, каменист,
ала по нея ще премина чист.

——————————

сп. „Венец”, кн. 8, 1942-1943 г.