РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК – ІІ
превод: Георги Ангелов
ЕПИТАФИЯ
На този литератор праха удостоете с почит,
едва заспа той, цял живот свадливо срещу нас клокочил.
С никого не можеше във мир да бъде.
И затова отиде в ада - пак сатири да пише и да съди.
1775 (?)
ЕПИГРАМИ И БАСНИ
***
„Той лъжеше - сега не лъже” може
такава епитафия на гроба му да сложат.
***
- От крадци се разорих!
- Към скръбта ти се присъединявам.
- Откраднаха ми стихове!
- За крадеца съжалявам.
1803
***
Веднъж ми каза лекар: «Няма болен
от мен да каже, че е недоволен!»
«Разбира се,- помислих си,- няма да го каже никой:
смъртта завързва на всекиго езика ».
1791
***
И туй било човек?
О, времена! О, век!
1791
***
За мене съществува само Лиза, друга няма,
плени ме тя със красотата си голяма:
аз прелести хиляда в нея виждам.
«Защо не се ожениш?» - «Рогати ненавиждам».
1783
***
“Какво по-леко от перце е?” - “Водата”, - отговор ще дам.
“По-леко от водата?” - “Въздухът”. - “Отгатна!
А по-леко и от него?” - “Кокетката”. - “Така!
А по-леко и от нея?” - “Не знам”.
КЪМ АМУР
Стреляй, о, враг мил, в двете сърца, не в едното,
че иначе завинаги ще е нещастно то.
1798
СЛАБОСТ
Категорично Хлоя ми отказа.
Ядосан бях, в тъгата си безмерна
„за последен път” - си казах -
„стъпвам във дома на лековерната!”
А днес на сутринта, не зная как и сам,
пак съм там!
1792
СЪБОРЕНИЯТ ИДОЛ
“Какво тук виждам? Идолът ми в прах! Мъст без милост! -
развика се деспот, със божество сравнил се -
За тази дързост се полага смърт!
Кой свали го? Кой е моят враг?” - Гърмът.
1826
ГРАДИНСКА МИШКА И КАБИНЕТЕН ПЛЪХ
“Ти книги все гризеш: чудя ти се, друже, на мерака!
По-умен ли ще станеш ? Мечта, лъжовен мит.” -
на Плъха каза Мишка, живееща във мрака.
Отговорът беше: “Ум защо ми е? Да бъда само сит”.
1826
ОРЕЛ И ЯСТРЕБ
“Твой е” - рече Юпитер на Ястреба - “реда,
Орелът е в немилост: ще бъдеш ти на власт”.
И изведнъж раздор, грабеж и страсти!
Сгрешиш ли в избора - беда.
1826
ЛЪВ И ВЪЛК
Вълк, хищник сив,
козленце хвана. “Не смей да го убиваш -
извика Лъв, - пусни го!” И Вълкът послуша.
Подлецът винаги свиреп е; героят е великодушен.
1826
СВЕТУЛКА И ЗМИЯ
Светулка срещна в пътя си Змия. И ето я, застива -
за миг с отровата си смъртоносна я обгърна.
“Убийца! - светулката извика. - Защо загивам?”
- “Светиш” - Змията й отвърна.
1824
ОРЕЛ И ЗМИЯ
Орелът от високо в небесата
се спусна да почине сред цветята
и срещна там Змия, в прахта поела.
Завистливата твар
съска и се хвърля към Орела.
Какво да прави онзи, който на пернатите е цар?
Той хвърля поглед горд и към слънцето се отдалечава.
Така и Геният на хулителя си отмъщава.
1805
***
Каква е приликата на календара с този мъж?
- Без даже да се изчервява, лъже.
1791
***
Защо все вижда Клит в Дамон врага?
Какво му е направил той? - Рога.
- Аха!
1791
***
Приятелю, че Клав ме е лекувал, е слух лъжлив:
Така да беше, щях ли да съм жив?
1791
***
За Клит не пиша сатира, о, не -
хартията с мастилото да струваше поне.
1799
ЕПИТАФИЯ НА ТАЛЕС
Когато Талес се покри с къдрици бели
и дори звездите спря да различава,
мъдрецът на небето се пресели,
до тях по-близо да е оттогава.
НА РОГОНОСЕЦА
Почива тук, под камъка, Труляк.
Той имаше рога, но - чудо! - не и брак!
ЕПИТАФИЯ НА ХАЛИФ АБДУЛРАХМАН
На власт и на богатство се наслаждавах всеки ден.
Навсякъде животът се преклони пред мен.
Най-силните владетели пълзяха в съсипни.
За бог минавах век, щастлив бях десет дни.
1793
EПИТАФИЯ
Живя на този свят, за да живее -
но за какво, той нямаше идея.
1797
EПИГРАМА
Че светлината на науката е зло, Крадон се мята -
беда е за крадеца светлината!
ЕПИТАФИЯ НА ШАРЛАТАНИНА
Прах в очите хвърлях - тъй живях.
Сега самият аз съм прах.
1799
ЕПИТАФИЯ
Във гроба спи жена ми седми ден:
какъв покой за нея и за мен!
1798
ЕПИГРАМИ
1.
На Т. К. Ф.
Сърдита си ми, знам, но е такъв животът.
Не пиша стихове за теб - любовни.
Прости ми, но така е, наистина, защото
за никого не искам да злословя.
1797
2.
С жена си да живее в рая бил Адам обречен.
Така че до падението бил наказан вече.
1797
АНОНИМЕН РУСКИ ПОЕТ - XVIII ВЕК
МАГАРЕ И ЛИРА
Видя магарето внезапно Лира,
а знайно е: умът на клепоухите е плитък
и рече: «Що за празна работа съзирам?
Я по-добре сено да си опитам ».
А Лирата, засвирвайки, продума:
«За музите създадена съм, не за магарешка муцуна».
1791
МИХАИЛ МУРАВЬОВ
ЭПИТАФИЯ
Почтите хладный прах, который здесь лежит,
Насилу здесь уснул пресварливый пиит,
Он в весь свой век не мог ни с кем имети миру
И в ад затем пошёл, чтоб написать сатиру.
1775 (?)
ИВАН ДМИТРИЕВ
***
«Он врал - теперь не врет».
Вот эпитафия, когда Бурун умрет.
***
«Я разорился от воров!»
- «Жалею о твоем я горе».
- «Украли пук моих стихов!»
- «Жалею я об воре».
1803
***
Мне лекарь говорил: «Нет, ни один больной
Не скажет обо мне, что не доволен мной!»
«Конечно,- думал я,- никто того не скажет:
Смерть всякому язык привяжет».
1791
***
И это человек?
О времена! о век!
1791
***
Хотел бы Лизу я иметь моей женой,
Она меня своей пленила красотой:
Я тысячу приятств и прелестей в ней вижу.
«Да что ж не женишься?» - «Рогатых ненавижу».
1783
***
“Что легче перышка?” - “Вода”, - я отвечаю.
“А легче и воды?” - “Ну, воздух”. - “Добрый знак
А легче и его?” - “Кокетка”. - “Точно так!
А легче и ее?” - “Не знаю”.
1805
НАДПИСЬ К АМУРУ
Стреляй, о милый враг, в два сердца, не в одно;
А иначе навек несчастливо оно.
1798
СЛАБОСТЬ
Мне Хлоя сделала решительный отказ.
В досаде на нее и горести безмерной,
Вчера я говорил: “Уже в последний раз
Был в доме легковерной!”
А ныне поутру, не знаю как и сам,
Опять я там!
1792
НИСПРОВЕРЖЕННЫЙ ИСТУКАН
“Что вижу? Истукан мой в прахе! Мщенье, мщенье, -
Вскричал Деспот, себя равнявший с божеством, -
Накажем смертью дерзновенье!
Кто низложил его? кто этот враг мой?” - Гром.
1826
САДОВАЯ МЫШЬ И КАБИНЕТСКАЯ КРЫСА
“Ты книги все грызешь: дивлюсь твоей охоте!
Умнее ль будешь ты? Пустая то мечта”, -
Сказала Крысе Мышь, жилица в темном гроте.
Ответ был: “Что мне ум? Была бы лишь сыта”.
1826
ОРЕЛ И КОРШУН
Юпитер Коршуну сказал: “Твоя чреда,
Орел в опале: будь его преемник власти”.
И вдруг раздор, грабеж, все взволновались страсти!
Ошибка в выборе - беда.
1826
ЛЕВ И ВОЛК
Волк, полуночный тать,
Схватил козленочка. “Не смей его терзать, -
Воскликнул Лев, - пусти!” И Волк ему послушен.
Подлец всегда свиреп; герой великодушен.
1826
СВЕТЛЯК И ЗМЕЯ
Со светлым червячком встречается Змея
И ядом вмиг его смертельным обливает.
«Убийца! - он вскричал. - За что погибнул я?»
- «Ты светишь», - отвечает.
1824
ОРЕЛ И ЗМЕЯ
Орел из области громов
Спустился отдохнуть на луг среди цветов
И встретил там Змею, ползущую по праху.
Завистливая тварь
Шипит и на Орла кидается с размаху.
Что ж делает пернатых царь?
Бросает гордый взгляд и к солнцу возлетает,
Так Гений своему хулителю отмщает.
1805
ПАНКРАТИЙ СУМАРОКОВ
***
Какое сходство Клит с календарем имеет?
- Он лжет и не краснеет.
1791
***
За что не терпит Клит Дамона, как врага?
Что сделал он ему? - Рога.
- Ага!
1791
***
Что Клав меня лечил, слух этот, друг мой, лжив:
Когда б то было так, то как же б был я жив?
1791
***
На Клита, верно б, я сатиру сочинил,
Когда бы стоил он бумаги и чернил.
1799
НИКОЛАЙ КАРАМЗИН
ТАЛЕСУ
Когда от старости Талесов взор затмился,
Когда уже и звезд не мог он различить,
Мудрец на небо преселился,
Чтоб к ним поближе быть.
РОГАТОМУ ЧЕЛОВЕКУ
Здесь погребен Трульяк. Не будучи женат,
Сей жалкий человек (о диво!) был рогат!
ЭПИТАФИЯ КАЛИФА АБДУЛРАМАНА
Богатства, слава, власть! я вами наслаждался;
Восток и запад мне со страхом поклонялся;
С престола я свергал сильнейших из царей;
Полвека богом слыл, был счастлив - десять дней.
1793
ЭПИТАФИЯ
Он жил в сем мире для того,
Чтоб жить - не зная для чего.
1797
ЭПИГРАММА
Я знаю, для чего Крадон твердит всегда,
Что свет наук есть зло: для вора свет беда!
1799
НАДГРОБИЕ ШАРЛАТАНА
Я пыль в глаза пускал;
Теперь - я пылью стал.
1799
ИВАН ПНИН
ЭПИТАФИЯ
Семь дней жена моя уж спит в могиле сей:
Какой покой и мне и ей!
1798
АНДРЕЙ ТУРГЕНЕВ
ЭПИГРАММЫ
1.
Т. К. Ф.
За что ты на меня сердита, я то знаю -
За то, что для тебя стихов не сочиняю,
Прости ты в том меня, ведь это оттого,
Что не желаю я злословить никого.
1797
2.
Адам еще в раю с женой был жить обязан;
Так до падения он был уже наказан.
1797
АНОНИМЕН РУСКИ ПОЕТ - XVIII ВЕК
ОСЕЛ И ЛИРА
Осел увидел Лиру,-
Известно, у Осла каков умок,-
Осел сказал: «На что безделка эта миру?
Мне лучше сена клок».
А Лира, заиграв, ему проговорила:
«Я сделана для муз, не для ослова рыла».
1791
