Иван Дмитриев

Иван Иванович Дмитриев (10 [21 н. с.]. 09. 1760, село Богородицко, Казанска (после Симбирска) губерния - 3 [15 н. с.]. 10. 1837, Москва) е руски поет, баснописец, държавник; представител на сантиментализма. Член на Руската академия (1797). Роден в старинно и богато дворянско семейство. Учи в частни пансиони в Казан и Симбирск. През 1773 г., спасявайки се от бунта на Пугачов, семейството се мести в Москва. От 1774 г. Дмитриев служи в Петербург в лейбгвардията на Семьоновския полк, пише от 1777 г. , през същата година дебютира в печата. Сближава се с Карамзин (който му е далечен роднина) и Державин, печата в различни издания. Участва във войната с Швеция (1788). Първият му поетичен сборник се появява през 1795 г. На следващата година издава сборник с народни и авторски (Державин, Богданович) песни. През 1797 г. е назначен за оберпрокурор на Сената, в оставка от края на 1799 г. Заселва се в Москва и се отдава изцяло на литературна дейност. В периода 1803-1805 г. излизат „Съчинения и преводи” на Дмитриев в 3 тома - неговата творческа равносметка. От 1806 - сенатор, от 1810 - член на Държавния съвет и мистър на правосъдието. След излизането си в оставка през 1814 г. става председател на комисията за оказване помощ на московчани, пострадали от френското нашествие, за успешната си дейност е награден с чин действителен таен съветник и орден св. Владимир І степен. После живее почти непрекъснато в Москва. През 1825 г. завършва мемоарите си „Поглед към моя живот” (публикуван през 1866 г.), в които дава ярка картина на живота на руското общество от епохата на Екатерина II до Александър I. Умира в Москва 8 месеца след гибелта на Пушкин и е погребан в Донското гробище. Автор на 4 книги с басни (68 басни), епиграми, стихотворни приказки, песни в народен дух, сатири, любовна лирика, мадригали, епитафии, балади, идилии, апологии, елегии, оди, дружески послания. Литературната му дейност се ползвала с голяма популярност. Многостранен талант, Дмитриев в реформатор на стиха и литературния език, родоначалник на жанра „повест в стихове” и на руския романс. Високо ценен от Вяземски, Пушкин, Батюшков.


Публикации:


Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012

РИС И КЪРТИЦА/ превод: Красимир Машев/ брой 55 октомври 2013

ХИМН КЪМ БОГА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 55 октомври 2013

ШАРЛАТАН/ превод: Иванка Павлова/ брой 119 юли 2019