Николай Михайлович Карамзин, руски историк, писател, поет, публицист, преводач, e роден на 1 (12). 12. 1766 г. в семейството на армейски капитан в оставка, потомък на мурза от Волжска България Кара-Мурза, в родовото дворянско имение Знаменское, Симбирска околия, Казанска губерния (по други данни - с. Михайловка (Преображенское), Бузулукска околия, Казанска губерния. Получава домашно образование, от 14-годишен се обучава в Москва в пансиона на професор Шаден (1779-1781), същевременно посещава лекции в университета. По настояване на баща си постъпва на служба в петербургския гвардейски полк (1782-1783), но скоро излиза в оставка. После живее в Симбирск и Москва (1784-1785), където се запознава с редица писатели и литератори, участва в издаването на първото руско списание за деца - «Детско четене за сърцето и разума». През 1789-1790 г. предприема пътуване в Европа (Германия, Швейцария, Франция, Англия), по време на което посещава Кант в Кьонигсберг, запознава се с Хердер, Виланд, Лафайет, Лавоазие, Кондорсе, по време на френската революция е в Париж. Отхвърля революцията. В резултат на това пътуване написва знаменитите си «Писма на руския пътешественик», с които става известен като литератор. След завръщането си в Русия се заселва в Москва и става професионален писател и журналист, издава «Московскый журнал» 1791-1792 (първото руско литературно списание), сборници и алманаси: «Аглая», «Аониди» и др, с които става признат лидер на сантиментализма (от фр. Sentiment - «чувство»). Пише «Разсъждения на философа, историка и гражданина» (1795). Император Александр I с указ от 31.10. 1803 му дава званието историограф, на която длъжност е назначен от 1804 г. През 1811 г. написва консервативния си труд «Записка за древна и нова Русия», който е прелюдия към главния му труд - 12-томната «История на руската държава» (том 1-12, 1803-1826 г.). През февруари 1818 г. публикува първите осем тома на «История на руската държава», чийто 3 000 тираж се разпродава за месец. В следващите години излизат още томове, появяват се редица преводи на главните европейски езици. Заселва се в Царско село. Еволюира до убеден привърженик на самодържавието. Незавършеният XII том е издаден след смъртта му. Историкът стига повествованието си до началото на 17 век. Умира на 22.05. (3.06.) 1826 г. в Санкт Петербург. Смъртта му е следствие от простуда, получена по време на събитията от 14.12. 1825 г. на Сенатския площад. Погребан на Тихвинското гробище в Александро-Невската лавра. Публикуването на «Писма на руския пътешественик» (1791-1792) и повестта «Бедната Лиза» (1792; отделно издание 1796) откриват в Русия епохата на сантиментализма. Други повести на Карамзин са «Наталия, болярска дъщеря», «Остров Борнхолм», «Сиера Морена» (1792-1795), «Рицар на нашето време», «Чувствителен и студен» (1802-1803); «Марта болярката, или Покоряването на Новгород» (1803). Почетен член на Императорската академия на науките в Петербург (1818). Въвежда много нови думи в руския език - «благотворителност», «отговорност», «подозрителност», «промишленост», «първокласен», «човечен»), както и варваризми («тротоар»). Карамзин е инициатор за създаването на паметника на К. М. Минин и Д. М. Пожарски на Червения площад (1818). Открива «Ходенето зад три морета» на Афанасий Никитин в ръкопис от XVI век и го публикува през 1821 г. Превежда на руски през 1787 г. трагедията на Шекспир «Юлий Цезар», а през 1792 году - паметника на индийската литература - драмата «Шакунтала» на Калидаса. Превежда немски и английски автори.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012

ПРОСТИ!/ превод: Андрей Германов/ брой 41 юни 2012

За Николай Карамзин:

“ОРЕШОК НЕ СЕ ПРЕДАВАШЕ”, ИЛИ ДУША В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА/ автор: Александър Сеген/ брой 30 юни 2011

НРАВСТВЕН ОРИЕНТИР/ автор: Валентина Коростельова/ брой 91 януари 2017