Иван Петрович Пнин (1773 - 1805) е руски поет, публицист и просветител. Незаконен син на едрия помешчик и фелдмаршал Н. В. Репнин, който не го узаконява и дори не го споменава в завещанието си. Възпитан като дворянин, завършва московски университетски благороден пансион и Инженерно-артилерийския кадетски корпус - получава чин на офицер. Бил е на военна служба, после е дребен чиновник в депарамента на народното просвещение. На 15 г. написва първата си ода. Порицава несправедливите закони за незаконородените деца на дворяните в памфлета си „Вопъл на невинността” (1802, публикуван 1889 г.), адресиран до Александър I. Решението на баща му разрушава много надежди на Пнин и ускорява смъртта му от туберкулоза. През 1798 г. заедно с приятеля си А. Ф. Бестужев (баща на четиримата декабристи) започват да издават „Санкт-Петербургский журнал”, субсидиран от близки приятели на император Александър I. Автор на книгата „Опит за просвещение в Русия” (1804), която не е разрешена да бъде преиздадена от цензурата през 1801 г. Привърженик на идейната поезия и гражданската лирика, а в обществен план - на постепенното освобождаване на селяните под ръководството на централната власт. В края на 90-те г. литературната му дейност става систематична - публикува в списания, подготвя сборника си „Моята лира”, впрочем така и неиздаден. Автор на оди ( „Човек”, „Бог” „Правосъдие”, „Време”, „Слава”, „Надежда”), лирика, басни, философски и публицистични стихотворения. През 1802 г. е избран за член на „Свободното общество на любителите на словесността, науката и художествата”, а от 1805 г. е негов президент.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013