Михаил Никитич Муравьов (25.10.1757, Смоленск - 28.06.1807, Санкт Петербург) е руски писател, поет, държавен деец, реформатор на университетското образование. Роден в дворянско семейство. Баща му е военен инженер, по-късно - провинциален чиновник. Получава домашно образование. Завършва дворянската гимназия при Московския университет, учи в университета. От 1772 служи в лейбгвардейския Измайловския полк. През 1776 г. е избран за член на Свободното събрание на любителите на руското слово. Преподавал от 1785 г. на великите князе Александър (бъдещия Александър І) и Константин Павлович руска словесност, руска история и нравствена философия - втори по значение техен преподавател след Лагарп. Пише за князете учебни пособия и книги. Сенатор (от 1800), заместник на министъра на народното просвещение (от 1802), попечител на Московския университет (от 1803). Създава при университета редица общества, хирургически, клинически и акушерски институти, ботаническа градина и музей по естествена история; въвежда „курсове за публика”; участва активно в изработката на нов устав на университета (1804); издава първото научно списание „Московские Ученые Ведомости”, спряло да излиза с неговата смърт. Отделя особено внимание на изучаването на античната култура като основа на съвременната образованост, за което в Московския университет е открита специална катедра по „теория на изящните изкуства и археология”. Помага на Карамзин в събирането на материали за „История на руската държава”. Именно благодарение на Муравьов Н. М. Карамзин получава длъжността и заплатата на историограф, както и възможността свободно да работи във всички архиви и библиотеки. Покровителства и Батюшков, който дълго време живее в дома му в столицата, както и Жуковски, С. Н. Глинка и много други литератори. Автор на оди, еклоги, басни, елегии. Основни литературни произведения - „Еклога” (1771), „Басни в стихове” (1773), „Преводни стихотворения” (1773), „Обитател на предградията” и „Емилиеви писма” (1815). В съчиненията си по теория на историята „Учението на историята” и „За историята и историците” следва Карамзин. Умира на 50 г. Простудява се на погребението на своя приятел, последния директор на Московския университет Иван П. Тургенев и дълго боледува. Според семейно предание последният тежък пристъп на болестта е предизвикан от вестта за поражението на руските войски при Фридланд. Погребан в Александро-Невската лавра. Пълните му събрани съчинения, издадени в Санкт Петербург (1819-1820, 1847, 1857), са непълни: в книгата със стихове на Муравьов, излязла в поредицата „Большая библиотека поэта” в средата на 1960-те, почти половината стихове са обнародвани за първи път.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013