Андрей Иванович Тургенев (1(12).10.1781 - 08.(20).07.1803) е руски поет, представител на семейство Тургеневи, дало на руската култура редица изтъкнати личности. Най-големият от четиримата братя Тургеневи. Баща му участва в кръжока на Новиков, за което е заточен в саратовското си имение. Учи в благороден пансион при Московския университет заедно с Жуковски, с когото се сприятелява. Поетът скъсва с първоначално налаганото му в пансиона масонско влияние в поезията и прозата, превръща се в привърженик на народността и гражданствеността в изкуството, фолклора. В периода 1797-1800 г. ръководи кръжок, оформил се през 1801 г. като Дружеско литературно общество, в което влизат В. А. Жуковски, А. Ф. Мерзляков и др. След завършването на курса в пансиона, Тургенев постъпва в московския архив на колегията за външни работи, но скоро, през ноември 1801 г., се премества на служба в Санкт Петербург в канцеларията за съставяне на закони. Пребиваването му в столицата се оказва кратко - през 1802 г. е изпратен като дипломатически куриер във Виена. През февруари 1803 г. се връща в Петербург, а на 8 юли същата година скоропостижно умира от “треска с петна”. Жуковски му посвещава стихове в послание до брат му. Целият кратък живот на Александър Тургенев е изпълнен с непрекъсната литературна дейност. Не са се запазили всичките му произведения - някои са достигнали до нас под формата на откъси. Оставя интересен дневник, непубликуван и досега. Философската му лирика е от най-значителните явления в поезията от началото на XIX век. Стихотворението му “Елегия” е поместено в “Пантеона на руската поезия” (1815, ч. 4).

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012