Литературен свят

Георги Караславов

Георги Славов Караславов, български писател-реалист, е роден на 12.01.1904 г. в село Дебър, сега квартал на град Първомай (тогава Борисовград), Пловдивско. Завършва основно училище в Дебър и прогимназия и реална гимназия в Борисовград. Пише стихове от 1916 г. Учи в телеграфо-пощенското училище в София (1922), после в Харманли (1923) и в Казанлъшкото педагогическо училище (1923-1924). Учителства е родното си село през 1924-1925 г. Записва се за студент в агрономическия факултет на СУ, но е изключен като един от инициаторите на голямата студентска стачка през 1928 г. През пролетта на 1929 г. е в Прага, където завършва шести и седми семестър по агрономство в Карловия университет, а едновременно е и строителен работник в предградието Споржилов. През 1930 г. се връща в София. Най-напред печата стихове в сп. „Ученическа мисъл” и „К’во да е” - 1919 г. По-късно сътрудничи на „Червен смях”, в. „Полярна звезда”, в. „Единство”. Дебютира с книга за страданията на бедните деца в града - „Уличници” (1926), издание на „Единство”. Със спечелените пари от книгата се записва студент. През 1927 г. издава втората си книга „Кавалът плаче”. От септември до декември 1927 г. редактира седмичника „Ведрина”. През 1931 г. издава „Споржилов” - изцяло „документална” книга. През 1931 г. редактира илюстрования седмичен вестник „Поглед”, а през 1932-1934 г. - хумористичния седмичен вестник „Жупел”. Работи в легалния комунистически вестник - всекидневника „Ехо”. За книгата си „Селкор” (1933) е осъден и лежи в софийския централен затвор. Четири други негови книги („Изчадия адови”, „На два фронта”и др.) са конфискувани от полицията. Печата във всички леви периодични издания - „Свят”, „Щит”, „Литературен преглед”, „Лик”, „Светлоструй”. През 1936 г. участва в редактирането на „Кормило”. Преди 9.09. 1944 г. издава още книгите: „На пост” (разкази, 1932), „Изчадия адови” (хумористични разкази, 1932), „На два фронта” (разкази, 1934), „Имот” (разкази, 1936), „Татул” (роман, 1938), „Занаятчийството в българските народни песни” (антология, 1938), „Винената чешма” (хумористични разкази, 1940), „Снаха” (роман, 1942). Литература за деца преди 9.09. 1944 г.: „Учените мишки” (1935), „Победители” (разкази, 1935), „Пилето със златната перушина” (1938), „Честна дума. Патилата на четирима пакостници” (1938), „На село” (роман, 1942), „Заешки планове” (приказки, 1943), „Крилатият Данко” (разкази, 1943), „Чудната свирка” (разкази, 1943). След 9.09. 1944 г. публикува книгите „Сега му е времето” (разкази, 1945), „Враг” (разкази, 1945), „Ратай на реакцията” (1945), „Борба за демокрация” (политически фейлетони, 1946), „Свърши се нашата” (хумористични разкази, 1946), „Селски истории” (повести и разкази, 1946), „Проходът на младежта” (очерк за Хаинбоаз, 1947), „Първи май” (1947, 1948), „Христо Смирненски” (литературно-критически очерк, 1949), „Елин Пелин” (литературно-критически очерк, 1949), „Селски истории” (кн. 2. 1950), „На прав път” (1950), „Превъзходството на социалистическата култура” (студии, 1951), „От Лидице до Банска Бистрица” (пътеписи, 1951), „Танго” (повест, 1951), „В героична Корея” (1952), „Обикновени хора” (6 т., 1952-1975), „Неверникът Тома” (1954), „Габерови” (пиеса, 1955), 10 тома избрани съчинения (1956 -1958), „Камък в блатото” (комедия, 1959), „Нови пътища” (повести и разкази, 1959), „Бащин грях” (повест, 1961), „Срещи и разговори с Никола Вапцаров” (1961), „Глас народен” (драма, 1963), „Избрани разкази” (1967), „Близки и познати. Мисли и спомени” (1968, ІІ преработено издание - 1971), „Срещи и разговори с Георги Димитров” (1971), „Пиеси” (1972), „Майка на всички” (пиеса, 1973), „При опит за бягство” (разкази, 1973), „В цяла Странджа роб запява” (пиеса, 1974), Избрани съчинения в 3 т. (1974), „Повест за Беличката гора” (1975). Литература за деца след 9.09. 1944 г.: „Орлов камък” (родопска легенда, 1948, 1954, 1965, 1967, 1971, 1974), „Храбрата дружина” (разкази, 1950), „Крилете на човека” (избрани произведения за деца, 1955), „Ленко” (роман, 1957), „Малкият откривател” (разкази за юноши, 1959), „Бялото теленце” (разказ за деца, 1967), „Разкази” (1969), „Белуша” (разказ за деца, 1972), „Разкази за деца” (1973). Директор на Народния театър (1947-1949), главен редактор на сп. „Септември” (1952-1958), председател на Съюза на българските писатели (1958-1962). Димитровска награда (1950, 1959). Академик (1961). Народен деятел на културата (1963). Герой на социалистическия труд (1964). Умира на 26.01.1980 г. в София. Произведенията му са преведени на много езици, като романът „Снаха” е преведен на 25 езика. Литературна анкета с писателя осъществява Стефан Коларов (1978).

Публикации:

Публицистика:

ЦАНКО БАКАЛОВ ПОДСЪДИМ/ брой 166 март 2024

Литература за деца:

БЯГСТВОТО НА ПОПОВАТА ЛЪЖИЧКА/ брой 34 ноември 2011

ДВАМА СЕ КАРАТ, ТРЕТИ ПЕЧЕЛИ / брой 87 септември 2016

МАЙКИ/ брой 100 ноември 2017

МАЙЧИНА ОБИЧ/ брой 120 септември 2019

Кореспонденция:

ПИСМО ОТ ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ ДО ДИМИТЪР ДОБРЕВ/ брой 57 декември 2013

Критика за Георги Караславов:

„ТАТУЛ” - РОМАН ОТ ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ/ автор: Петър Динеков/ брой 94 април 2017